Абе понеже ми се случиха няколко поред за последната седмица ( 4-5 май, щот някой сякаш преливат от една в друга ) изнамерих за себе си поне няколко добри метода за справяне с тях:
- Най-важното е да се диша, бавно, можете да се опитате да вдишвате и издишвате по 5-7-10-15 секунди но трябва да е плавно и да подтиснете този момент в себе си който казва ВДИШАЙ МНОГО ЧЕ НЯМА ВЪЗДУХ ! Не е много трудно ама понякога си ебава мамата от зор. Понеже това не винаги сработва има и още разни нещица който работят поне за мене.
- Чистене, ама чистене, до най-дребния детайл, съсредоточавате се в дори един микрон да е нещото което е боклук ( стига да го виждате де ) и започвате да чистите ама докато не се махне и трябва да не забравяте да дишате. В един момент в който се "предадете" на момента и заживеете в него докато чистите забравяте за паниката, за сърцебиене, за неспокойствие и просто сте ВИЕ, бавно и спокойно чистите каквото сте си хванали ( днеска бюро чистих и колонки и кабели и монитори и може още нещо да си намеря след малко ).
- Физически упражнения, най-вече бягане защото трае по-дълго и няма как да не си стабилизирате дишането, иначе няма как да бягате много много а тялото ви може МНОГО. Ще има моменти ( ако не бягате по принцип, в който ще спрете ей така без да знаете защо, няма да се чувствате много изморени но просто ще спрете и ще започнете да вървите, тогава трябва да осъзнаете че наистина не сте уморени и да продължите, ще разберете кога сте уморени ( дробовете се пълнят се едно с киселина, мускулите започват да БОЛЯТ и подобни не съм запознат съвсем ама добихте представа ) тогава можете да спрете но по-добре е да продължите да вървите дори и много бавно ). Не забравяйте все пак че тялото също има нужда от почивка и ако днес сте избягали 1-2-3-5-100 километра на другия ден е добре да не го правите пак за да може тялото да се възстанови, за да може следващия път пак.
- Хранене, сега го пробвам но смятам че ще донесе сериозен успех, да се храни човек в определни часове ( и като цяло да се храни защото аз лично съм станал 70 кила ( даже и малко по-малко на моменти ) за да може да се възстановява, а ако не се възстановява физиката на тялото няма как да се възстановява нервната система, която според мен ги прави тез работи.
- Четене/гледане на нещо което ви разсеива, историята да ви всмуче и да забравите за околния свят, било то комикси, книги ( фантастиката яко помага ), комедийни сериалчета, филмчета, или пък хубави хора, но хората трябва в МАЛКИ дози и то сигурни ваши ПРИЯТЕЛИ иначе товари и обърква много и не помага.
- Най-много ми върши работа всъшност на мен бавни разходки по улиците и оригами, правя си цветенца, кубчета или някакви подобностти ( не знам дали има такава дума в българския ама ако има трябва да е с две т-та ). Помагат много разходките защото е доста лесно да следите темпото си на ходене, знаете винаги кога забързвате и можете да го спрете. От личен опит се научих че няма за къде да се бърза, имате достатъчно време да стигнете където сте тръгнали, ако закъснеете малко няма да ви се сърдят, също така има градски транспорт (;
- Музиката. Понякога да ви кажа ми помага бесен джангър като например - http://www.youtube.com/watch?v=3-HNSFGgsVs да му се навикам и да се скарам на онова панираното в мене че само аз имам контрол и то ще слуша. Понякога помагат по-спокойни неща като например разни мантрички, чилаутчета, класика и такива ( схващате идеята ).
- Да се говори, с други хора, даже и понякога сам, помага много да се чуете сами себе си как го казвате не само да го мислите, гледайте просто да няма хора наблизко ( гледат странно ). Можете да си го смънкате под носа, стига да го чуете с ушичките си, значи става.
- Не трябва да ви пука от околните, това е доста важно, преборете ги тези страхове както си можете, аз попаднах на някакъв джаз джам в Б29, отидох след като слязоха хората от сцената, питах дали може да седна на барабаните и казаха, няма никакъв проблем. Посвирих си сам тихичко, после се появи басиста и вика - Давай, свири. И аз посвирих и той хвана един ритъм, после дойде китариста и без да съм се учил се пуснах в музиката и се получи чудесно. Има неща който се притеснявате да направите на улицата ? Ето ви прсто решение за премахване на това притеснение - Задавате си следните въпроси:
1 - Ще нараня ли някой с това действие ?
2 - Законно ли е това действие ?
3 - Има ли кой да ме види ?
4 - Пука ли ми изобщо ?
Това е което мога да се сетя за сега, пожелавам ви успех с борбата и не забравяйте, физическото ви тяло е отражение на състоянието на съзнанието !
PART 2
Алкохол, цигари и наркотици :
Моя личен съвет е да
ги спрете, аз спирам всичко ( cold turkey дет се вика ), понякога 1 бира
с добри хора помага, но не прекалявайте. Много ама много е важно да не
пиете/пушите/друсате сами само ще ви побърка това нещо ...
Мойте лично паник атаки си идват от това че съм мързелувал общо взето последните 20-30 години и сега трябва да оправям мноооогооо неща, работи, образования, документи, шоферски книжки и кво ли не. Като почна да ги мисля всичките на калъп полудявам, трябва да се правят бавно и спокойно, за предпочитане да имате някой да ви помага или мнооогооо здрава психика. Направете си списък ако трябва, но помнете дори и да трябва да извървите 1000 километра, трябва да ги вървите крачка по крачка, бавно и сигурно. Това са мойте си проблеми, за вас потърсете какво ги предизвиква и също така важно, кажете на всички хора около вас за да знаят и да ви казват. Аз попаднх в ситуация в която после всички ми казаха ама ПОСЛЕ е да пак свърши някаква работа ама можеше и по-добре. Не трябва да се притесняват да ви кажат - Копеле полудяваш, виж се кви глупости вършиш, не си адекватен, etc. Също така намерете си работа която да ви доставя удоволствие, аз примерно малко или много не търпя да съм постоянно затворен в офис, но ако трябва и това ще преборя. Трябва за мен лично работата да има движение, ако ще склад да е, или квото там, не трябва да се спира на едно място защото това много мачка отвътре.
И като за последно, тайните, МРАЗЯ ГИ, ядът ме отвътре, не мога да си ги държа вътре и НЕ ИСКАМ ! Всичко който го четете това и ме познавате, не искам някога да ми се казва - Това е тайна, да не кажеш на някой. Има неща който е ясно че се споделят между нас си ама махайте са с тези тайни/путкимайни от мене, ако всичи си говорим честно и открито света ще е едно по-прекрасно място и аз искам в такова място да живея, ако вие не искате значи, ще живеем в различни светове без особен досег.
Ако се сетя още нещо ще ви го споделя.
