Музиката брат ...

Вторник е, часът е към 2-3 следобед, чудя се какво да правя вече па и някак си не ми се спи, прибрал съм се и съм си легнал пред 3-4 часа ама няма свъртане ( дет са пее Ain't no rest for the wicked  ) Проверявам Таня прекрасная и естествено се мятаме навън, по пътя си взимам една чепка грозде и си ги мятам във въздуха да ги ловя с уста ( успеваемост 50% ). Мотаме се по улиците и се разпукваме от забавлявки, купих си раница ( най-накрая ), прибори ( под формата на разноцветни китайски прички И ( голямо И задълже ) джобен часовник !

Провалих и плановете на момата за съжаление ( нейно и то за кратко ) да оди на кино и на среща с някакъв младеж ама съдба ...

Открихме сезончето с Ромче ( а дамата с уиски ) после на бири ( тя си държеше на уискито ). Оказва се че барманката ( кака Лори ) е нейна приятелка ( след 2 часа висене там се разпознаха а бяхме всичко 4 човека ... ).

Понеже скоро реших че ще си правя галерия с прекрасните жени който срещам дори и за кратко започвам от сега: 

Понеже нямам снимки от самото караоке шоу ( защото през половинта време бях захапал микрофона ) на ви малко отвън на някой от прекрасните хора с койт са запознахме :

Самото караоке протече нечовешки добре, много веселост, желание, либоф, бири, пяли сме какво ли не, Таничка след няколко часово мрънкане че не може да пее, хвана микрофоно и направо сцепи мрака, изкърти мивката и сякакви такива подобни! 

Купон пълен ама става към 2-3 и идват кукери, единия е видимо заядлив педераст, музиката се намаля, микрофоните се спират, но ние не. Милицията си тръгва, ние правим "акустично" караоке, демек бучим в неработещи микрофони и пак се забавляваме.

Става 5 и ние с Таничка фанати под ръчички тръгваме към тях. Изпращам девойката, прибирам се по светло ( пак ) и си мисля да си легна, което не ми се отдава, няколко часа размотавка пред компа и накрая към 9 заспивам. 

"Нов ден", нов късмет разираш ли, няма 12 часа ама аз вече съм навън и виждам нещо което не вярвах че някога ще видя :

Ако някой не е успял да разбере, това е камион който кара ГАРАЖ !

Милито ми Поли ( не папагал ) има рожден ден и аз съм у тех да започваме празненството но първо трябва да си дооправи документите защото предния ден е напуснала работа. Отиваме ние, аз чакам в местната кръчма и понеже става на 30 решавам че трябва да изпием 30 бири ( до края на вечерта изпихме повече ), започваме добре аз на 8 тя на 4. 

Изкарваме няколко часа в кръчмата и решаваме че вече трябва да мърдаме на някъде и къде мислите отиваме, при кака Дидка която също имаше рожден ден но предния ден. Продължаваме да набухваме бирите, бате Весо този път вече може да пие и помага. Билянчето има няква работа и после ще ни води на репетиция. Скачаме и в колата ( след като я изчакахме 3 бири време ) и отиваме в "студиото". 

Inside 

Outside

Групата - https://www.facebook.com/Mysticaband ( мноу добре свирят между другуту )

Вънка се пие, вътре се свири и като цяло кеф. Леко лирическо отклонение защото се появява малък скакалец който подскача от мене на Биляна и обратно докато не го занесох в едни храсти

Билянка се оказва най-добрия шофьор от женски пол който съм срещал, разтоварва ни всичките по къщите и към 1 аз вече съм си легнал. 7 сутринта вече съм станал. Поглеждам компутуря и получавам еи тази прекрасна снимка. Е просто когато нещата започнат добре няма как да свършат зле (;

П.П. Отбелязване на бирите ( до 30-тата ) защото сме разсеяни и забравяме (;

Мая и Мая, Радо и Радо

Невинно започват нещата с 2 дни къртене на стени благодарение на Помпата. Забавлявка голяма, свършва се там и чакам Жената да се обади. Развеяно малко става ама и е простено. В Борисова ни пере дъжд с един прекрасен младеж, ама аз имам индустриален дъждобран а той па искаше да се окъпе.
Официално я извеждам на вечеря защото съм обещал от години ( да не кажа векове ). Смеем се, пием си и се забавляваме. Вече си ми е спокойно покрай нея.
Градинката на Кристал, адаша е барман ( електрик swing дига нивото на кеф ужасно много,   на телевизора се проектира Baraka ), дъждобрана става перфектното място за сядане. Седим си, пием си и въобще идилия.
Тя си тръгва към 12  щото тряа да се спи се пак.
Идва депресиран Жо, след някой друг час, чаша със сладолед и желирани мечета, Жо се радва. Обещал съм да го изпратя, към 3-4 го натоварвам в едно такси в което той влиза все едно влиза в пещера ...
Става 5, бара затваря, обмислям да си ходя, адаша също, появява се един много прекрасен човек и аз казвам на адаша че отивам до где ме заведе вечерта. Още 3 часа пием пред бара, аз си намерих чаша за вино и си цоцках биричка от нея. Останахме само 2-мата и отидохме да ни срещне живота с нещо интерено. Срещна ни с красотата чието име не помня. И тя и той бяха също като нас снощни, паметника на съветската армия ни помни и ще ни помни с еони. Разговори до обяд подплатени с бирички, някой трябва да ходят на сватба обаче, други да се прибират и аз оставам сам. От нямане накъде и аз тръгнах да се прибирам.
Към 12 си лягам към 3 часа  започвам наново, ходя и скачам по улиците, щастлив кат печурка. Пънкарията винаги навитак за забавлявки. Отивам директно към дружба, пием бири, говорим си за живота от нещата и нещата от живота. Проверявам великия пустиняк Жо и се оказва че  не помни снощи и после отивам да го видя и да му разкажа.
Разкази, смях, забавлявки, койт ни заведоха до градинката на националния театър.
Вечерта продължава до към 2, придружена с много хубави хора ( и жени ) всеки пие нещо различно, местим пейки, хилим се, продължаваме да пием и всякакъв опит за сериозен разговор бива удавен в простотия. Малко преди края на вечерта видях толкова красиви очи че ще ми държат "влага" много време. Не успявам да спя много много ( разбирайте пак 3 часа )  Отивам на работа, започваме ударно с разходка до Гара Елин Пелин, по пътя се пръскаме с музката, ретро некакви чудеса дори и Кати - Омаина лунна нощ е, И ДА ПЯХ ! после се връщаме, вършим некви други работи и накрая приключваме работния ден с 2 бързи бири в кръчмето до "офиса". Дядо е дошъл в София. 3 минути след като пристигат аз съм там, Бира и ракия, смях, простотии до към 11. Аз решавам че не ми се прибира, минавам през гаража ама там никой ( па и не си дигаха телефоните педерите ). Пие ми се още, решавам на майтап да мина през Бар-а ( важно е голямото Б ) и да видя ако адаша го нема да изпия една бира и да се прибирам. Адаша е там леко го мързи но щастие, около него други хубави ( че и умни хора  ( аз ко праех сред тях не знам )) ( не всички толкова щастливи но филма на пича си беше голям и се надявам квото сме си говорили да му е помогнало поне малко или ако не да не му е пречело )с който са запознавам много хубави и умни ора ( аз ко праех сред тях не знам ).
Запознах се с най-готината Мая ( а съм понабрал на една ) ( и с още една Мая де но за нея не мога да кажа нещо такова, не че е лошо момичето просто почти не успяхме да си говорим ) Мая чува другата Мая да се представя и започва смях. Мая и Мая се запознават и сядат една до друга а до тях седим Радо и Радо ( че и двамата от dopereach ) смях усмивки и бирички до 5 сутринта, Мая е заспала в мене, лежи си като с глава в краката ми на едно прекрасно канапенце отвън ( Смях се много защото съвсем реално в раницата си имах чаршафи и мислех да я завия ама се размина с една тениска и суичър.  БГЗ-то свири в бара, ние седим отвънка и си говорим, защото вътре няма как да се пуши а това почна да си иска( някой спят ). Групата си тръгва, даже и Заека на който се надявах щот ми се пиеше до зори а той имаше уж мерак ( но пък за сметка на това чух адаша да свири на бас-а което не ми се беше случвало от сигурно 15-тина години ). Познават Майчето, искат да я взимат с колата и да я прибират, Мая не иска ( и не си спомня да сме я будили и питали ) Обещах да изпратя момата и им казах че не е проблем защото ще ми е 5-тия поне път за тоя месец в който изпращам някой до тях след такива вечери. та я изпратих, много простотии се изговориха по пътя. Напомни ми зверски на една прекрасна дама с  творческия псевдоми WC-Killer.
Бях си решил да посрещна изгрева и го направих на Подуене, измежду трамвайните линии с биричка в ръка и цигара в уста. Голям кеф. Ходих бос по софииските улици/тротоари, скачах и си танцувах и се пръсках от кеф. Хората едва изпълзяват за работа а аз с биричка в ръка се мотая и им се радвам. Ето ви една снимка от сутринта да не кажете нещо че си измислям (;

Мили ми читатели оставям ви с тази прекрасна снимка и тези слова, нека бъде светлина, излизайте и беснейте, света е великолепен и ви среща с най-правилните хора. Ако някой някога е имал съмнения да няма - ВСИЧКИТЕ МНОГО ВИ ОБИЧАМ, дори тез дет съм се запознал с тях преди 5 часа и 2-3 от който проспаха (:

Смятам че горедолу съм успял да събера събитията.

Разходка

Добро утро, часът е към 5 и 30, събрали сме спални чували и някоя друга ножка, дрешки и се понасяме към планинката.
Стигаме до обръщалото на Хладилника, зимам бири, ром,  вода и малко храна се понасяме нагоре с първия появил се рейс. Слизаме в Бояна и потегляме нагоре, весела дружинка от 14 до 41 години. Плана е да идем у гората и да си направим с клони, дървета и каквото намерим да си сглобиме уютна къщурка с място за огън и да спим там. Пътеката нещо  не ни хареса та потеглихме през реката, по камъчетата нагоре нагоре. Към 8 започнахме да вървим по реката.

Имаше някой доста красиви местенца който си струваха мъкненето на тез бири, бавно но сигурно раницата олекваше.

След някой друг час катерене/влачене/подскачане по камънаците се проля и първата кръв и най-накрая след 4-5 години носене марлята и бинтовете влязоха в употреба. ( Извиняваме се от името на участващите в следващата снимка за неприличните жестове )

Намерихме си място към 3 следобед и се кротнахме за малко оставяйки дамата с пробития крак да си почине защото не промрънка през цялото катерене. И се почна сглобяването на прекрасното ни подслонче ( направо за чудо и приказ ) и към 7 успяхме да го сглобим.

Прекрасното ни подче и в продължението на нашето пътешествие ще видите как бива употребен от част от екипа ни.

Продължението на разказа ни води до употребата на подчето ни

Да продължим тура с нашата прекрасна камина

Великолепния ръчно изработен таван

And let us not forget to look at the big picture

След опустошаване на бирите ( и рома в по късните часове до огъня ) хапнахме си супа от прясно набрана коприва и част от нашето велико crew си полегна. В по късните часове и останалата част от нас позаспа.

Ранни зори, изгрева те буди ( независимо колко си спал защото все пак от долу са леко криви трупи ) стопляме се на огъня и бегом надолу. Разхождайки се в гората с злата вещица с голямата кривачка и дупката в крака, стигаме до центъра от където тръгнахме и понеже беше станало обяд, решихме шкембе. Е само 2-ма от 7 ама те бяха големи хора ( повечето ) и можеха сами да се приберат. Шкембето беше доста приятно, автобуса надолу също. Човек би си помислил че сега ще се приберем ще легнем и ще поспим, ама не, баня и на езерото в Дружба, едни големи големи пици и бири в едно кръчме което си беше точно крайморско капанче.

Here are some of the highlights of the trip to the lake;

Белия гълъб с ципите на краката ...

Други пък спортуваха

Патенца и най-щастливото куче ever ! Поне 1 час се хвърля в тая вода с такъв кеф че само като го гледаш ти идва и ти да се метнеш вътре.

И  като за финал на културното ни мероприятие, спиндермаан е реален !

Бях забравил малко miscellaneous картинки, като това спящо зомби

Вече неспящото зомби

И нека не забравяме Елтимир и неговата команда (;