Дневника на един support: Разходка

Добро утро, часът е към 5 и 30, събрали сме спални чували и някоя друга ножка, дрешки и се понасяме към планинката.
Стигаме до обръщалото на Хладилника, зимам бири, ром, вода и малко храна се понасяме нагоре с първия появил се рейс. Слизаме в Бояна и потегляме нагоре, весела дружинка от 14 до 41 години. Плана е да идем у гората и да си направим с клони, дървета и каквото намерим да си сглобиме уютна къщурка с място за огън и да спим там. Пътеката нещо не ни хареса та потеглихме през реката, по камъчетата нагоре нагоре. Към 8 започнахме да вървим по реката.

Имаше някой доста красиви местенца който си струваха мъкненето на тез бири, бавно но сигурно раницата олекваше.

След някой друг час катерене/влачене/подскачане по камънаците се проля и първата кръв и най-накрая след 4-5 години носене марлята и бинтовете влязоха в употреба. ( Извиняваме се от името на участващите в следващата снимка за неприличните жестове )

Намерихме си място към 3 следобед и се кротнахме за малко оставяйки дамата с пробития крак да си почине защото не промрънка през цялото катерене. И се почна сглобяването на прекрасното ни подслонче ( направо за чудо и приказ ) и към 7 успяхме да го сглобим.

Прекрасното ни подче и в продължението на нашето пътешествие ще видите как бива употребен от част от екипа ни.

Продължението на разказа ни води до употребата на подчето ни

Да продължим тура с нашата прекрасна камина

Великолепния ръчно изработен таван

And let us not forget to look at the big picture

След опустошаване на бирите ( и рома в по късните часове до огъня ) хапнахме си супа от прясно набрана коприва и част от нашето велико crew си полегна. В по късните часове и останалата част от нас позаспа.

Ранни зори, изгрева те буди ( независимо колко си спал защото все пак от долу са леко криви трупи ) стопляме се на огъня и бегом надолу. Разхождайки се в гората с злата вещица с голямата кривачка и дупката в крака, стигаме до центъра от където тръгнахме и понеже беше станало обяд, решихме шкембе. Е само 2-ма от 7 ама те бяха големи хора ( повечето ) и можеха сами да се приберат. Шкембето беше доста приятно, автобуса надолу също. Човек би си помислил че сега ще се приберем ще легнем и ще поспим, ама не, баня и на езерото в Дружба, едни големи големи пици и бири в едно кръчме което си беше точно крайморско капанче.

Here are some of the highlights of the trip to the lake;