Мая и Мая, Радо и Радо

Невинно започват нещата с 2 дни къртене на стени благодарение на Помпата. Забавлявка голяма, свършва се там и чакам Жената да се обади. Развеяно малко става ама и е простено. В Борисова ни пере дъжд с един прекрасен младеж, ама аз имам индустриален дъждобран а той па искаше да се окъпе.
Официално я извеждам на вечеря защото съм обещал от години ( да не кажа векове ). Смеем се, пием си и се забавляваме. Вече си ми е спокойно покрай нея.
Градинката на Кристал, адаша е барман ( електрик swing дига нивото на кеф ужасно много,   на телевизора се проектира Baraka ), дъждобрана става перфектното място за сядане. Седим си, пием си и въобще идилия.
Тя си тръгва към 12  щото тряа да се спи се пак.
Идва депресиран Жо, след някой друг час, чаша със сладолед и желирани мечета, Жо се радва. Обещал съм да го изпратя, към 3-4 го натоварвам в едно такси в което той влиза все едно влиза в пещера ...
Става 5, бара затваря, обмислям да си ходя, адаша също, появява се един много прекрасен човек и аз казвам на адаша че отивам до где ме заведе вечерта. Още 3 часа пием пред бара, аз си намерих чаша за вино и си цоцках биричка от нея. Останахме само 2-мата и отидохме да ни срещне живота с нещо интерено. Срещна ни с красотата чието име не помня. И тя и той бяха също като нас снощни, паметника на съветската армия ни помни и ще ни помни с еони. Разговори до обяд подплатени с бирички, някой трябва да ходят на сватба обаче, други да се прибират и аз оставам сам. От нямане накъде и аз тръгнах да се прибирам.
Към 12 си лягам към 3 часа  започвам наново, ходя и скачам по улиците, щастлив кат печурка. Пънкарията винаги навитак за забавлявки. Отивам директно към дружба, пием бири, говорим си за живота от нещата и нещата от живота. Проверявам великия пустиняк Жо и се оказва че  не помни снощи и после отивам да го видя и да му разкажа.
Разкази, смях, забавлявки, койт ни заведоха до градинката на националния театър.
Вечерта продължава до към 2, придружена с много хубави хора ( и жени ) всеки пие нещо различно, местим пейки, хилим се, продължаваме да пием и всякакъв опит за сериозен разговор бива удавен в простотия. Малко преди края на вечерта видях толкова красиви очи че ще ми държат "влага" много време. Не успявам да спя много много ( разбирайте пак 3 часа )  Отивам на работа, започваме ударно с разходка до Гара Елин Пелин, по пътя се пръскаме с музката, ретро некакви чудеса дори и Кати - Омаина лунна нощ е, И ДА ПЯХ ! после се връщаме, вършим некви други работи и накрая приключваме работния ден с 2 бързи бири в кръчмето до "офиса". Дядо е дошъл в София. 3 минути след като пристигат аз съм там, Бира и ракия, смях, простотии до към 11. Аз решавам че не ми се прибира, минавам през гаража ама там никой ( па и не си дигаха телефоните педерите ). Пие ми се още, решавам на майтап да мина през Бар-а ( важно е голямото Б ) и да видя ако адаша го нема да изпия една бира и да се прибирам. Адаша е там леко го мързи но щастие, около него други хубави ( че и умни хора  ( аз ко праех сред тях не знам )) ( не всички толкова щастливи но филма на пича си беше голям и се надявам квото сме си говорили да му е помогнало поне малко или ако не да не му е пречело )с който са запознавам много хубави и умни ора ( аз ко праех сред тях не знам ).
Запознах се с най-готината Мая ( а съм понабрал на една ) ( и с още една Мая де но за нея не мога да кажа нещо такова, не че е лошо момичето просто почти не успяхме да си говорим ) Мая чува другата Мая да се представя и започва смях. Мая и Мая се запознават и сядат една до друга а до тях седим Радо и Радо ( че и двамата от dopereach ) смях усмивки и бирички до 5 сутринта, Мая е заспала в мене, лежи си като с глава в краката ми на едно прекрасно канапенце отвън ( Смях се много защото съвсем реално в раницата си имах чаршафи и мислех да я завия ама се размина с една тениска и суичър.  БГЗ-то свири в бара, ние седим отвънка и си говорим, защото вътре няма как да се пуши а това почна да си иска( някой спят ). Групата си тръгва, даже и Заека на който се надявах щот ми се пиеше до зори а той имаше уж мерак ( но пък за сметка на това чух адаша да свири на бас-а което не ми се беше случвало от сигурно 15-тина години ). Познават Майчето, искат да я взимат с колата и да я прибират, Мая не иска ( и не си спомня да сме я будили и питали ) Обещах да изпратя момата и им казах че не е проблем защото ще ми е 5-тия поне път за тоя месец в който изпращам някой до тях след такива вечери. та я изпратих, много простотии се изговориха по пътя. Напомни ми зверски на една прекрасна дама с  творческия псевдоми WC-Killer.
Бях си решил да посрещна изгрева и го направих на Подуене, измежду трамвайните линии с биричка в ръка и цигара в уста. Голям кеф. Ходих бос по софииските улици/тротоари, скачах и си танцувах и се пръсках от кеф. Хората едва изпълзяват за работа а аз с биричка в ръка се мотая и им се радвам. Ето ви една снимка от сутринта да не кажете нещо че си измислям (;

Мили ми читатели оставям ви с тази прекрасна снимка и тези слова, нека бъде светлина, излизайте и беснейте, света е великолепен и ви среща с най-правилните хора. Ако някой някога е имал съмнения да няма - ВСИЧКИТЕ МНОГО ВИ ОБИЧАМ, дори тез дет съм се запознал с тях преди 5 часа и 2-3 от който проспаха (:

Смятам че горедолу съм успял да събера събитията.