Принципи

Абе мисля, че още когато с господина Кънев ( моята единствена либоф (; ) го сътворихме този блог имахме идея да има само хубави неща вътре ( е верно не съм се придържал много към идеята ама да си призная чак сега се замислям над идеята ). Та няколко неща ми се въртят в главата в последно време: Не мога да си спомня с кого си говорих в близките 2 седмици ( даже по-малко ) и ми спомена че е голям фен на Moloko и аз се присетих че имам доста голямо количество техни песни та реших да ги прослушам ( finally ... ) и да си призная са много добри ! Също така, след като си загубих една година +- от живота заради собствената си глупост... Абе за тая собствена глупост се колебая в момента дали да ви разправям а и това само по-себе си не бе причината за започването на този пост ама все тая, чувствам се длъжен да обесня някой неща или по скоро да се оправдая ( за последен път в живота си, защото ми писна деба ... )
Имал съм 2 такива момента в живота си ( първия го има тука из тоя блог даже ( ако не ме лъже паметта ). Има един младеж от моето минало ако мога така да се изразя ( повечето го познавате като Translator и от сега да ви кажа никакви сексуални контакти не сме имали мръсници такива d: Обаче младежа беше казал някой неща относно нещата който пиша и винаги се е оказвал прав. Чакайте да си сипя една ракия ( дядо Тошо я е правил и мога да кажа че няма друга такава ракия ( не само защото няма кой да прави същатата щот неа същите материали и тн ами просто щот някой от вас ще я опитат и ще ме разберат ) Много се разсеивам ама чакайте си сипя (;
Сипах си и ви казвам наздрави.
Такам, едно известно време живях и създавах идеята пред разни хора/жени и сякви си там путки майни за мойте принципи и идеи за света, верно е че това смятах за принципи и идеи ама не ги осъзнавах дотолкова.
Чувствам се себе си когато слушам Morphine няма музика която толкова добре да се е вписвала и да е уцелвала мястото винаги. Абе ако трябва да сме честни завиждам неизмерно много на Sandman ...
Зачетох се в Кастанеда и от първата книжка мисля че почнах да се замислям и усещам аз къде съм бил и кой мой преживявания са си едно към едно ( Майка ми ги чете тези книги и ги знае от векове а аз дори за секунда не съм се замислял да ги погледна, де да бях ги погледнал тогава мадафака не ми са мисли кво щях да съм сега ( Akira пасти да яде (; )
Много лесно се отплесвам ама това си е моя работа ( не е проблем щот не ма претеснява ). Патиланееееееееееееееееее твойта мама обади се когато си пак наоколо ( или всъщност в тая държава, няма да ми коства нищо да стигна до теб а трябва пак да поговорим (; )
Всичко тръгна всъщност от идеята че аз исках да уточня че съм осъзнал най-накрая какво значат много неща в моя живот (:
Принципите ми са създадени от всички хора около мен, техните възприятия и идеи за света, никога не съм се замислял над собствените си желания...
23 години съм се влачил да търся как да угодя на хората и да съм нещо което УЖ харесват и така нататък ( мързи ме да обеснявам точно това така че да са ибете )
Каквото и да си говорим запомнете че няма нищо случайно ! НИЩО !
Запознал съм се на няма 14 с вас ( е може би малко в последствие с другуту ама се тая ). Срещането със каквото и да е е далеч от случайно.
Мога да пиша с часове особенно докато слушам Morphine - You look like rain А пък нямам даже желание да ви обеснявам.
За всички който си спомняте следното изпълнение ще ви кажа че ще ви обичам до края на живота си и може би не случайно сте Гергана и Георги (;
This is the way we go to school, go to school, drunk in the morning, бях дете тогава ама ... Късно осъзнавам твърде много неща, и да си призная ми липсвате много...
Не знам мисля че това може би ще е едно от последните ми писания така или иначе. Искам да се махна някъде, да сме честни се колебая къде да изчезна. Дали ще е Свищов при дядо ми, дали ще е някъде в природата, дали ще е в Тибет или просто ще си подновя задграниячния паспорт и ще намеря Младен не знам още, чувствам се не на място тук вече ...
Абе защо хората хранят толкова злоба ? Хиляди години ...
Та нека се върна към темата, принципите ... Е това са принципите според който аз искам да живея, стараех се и не се справях ...
1 - Прави всичко така сякаш е последното нещо което правиш !
2 - Мисълта е най-мощното оръжие, използвай го правилно !
3 - Никога не променяй мнението си заради чуждото !
4 - Винаги слушай вътрешния си глас ( той не е там за да се ебава с теб ! )
5 - Винаги помагай на нуждаещите се !
6 - Никога не противоречи на себе си каквото и да ти коства това !

Ако трябва да сме честни все още се притеснявам за 2 неща и тяхното будеще ( с мен ) след като изчезна. 1 Цялата тази музика която съм събирал за толкова време ( което е всъщност адски тъпо, визирайки че са 2 харда който благодарение на брат ми могат да бъдат поставени в почти всяка точка на тази планета ... Второто е дали тя ще ме чака, ама това няма особенно значение май щот така или иначе ще се върна все някога а ако не е тя надали ще ми пука особену...
Колебая се в момента дали да разясня момента с девойките ...
Абе така или иначе моя личен живот не ви засяга а и слабо ме ебе кво си мислите така че, ( както викаше другия Владо ) Са ибеш !
Сетих се защо живея, проклинам се защо слушах другите и за това мога да кажа само едно, Атанасе извинявай ама ти казах аз съвсем сериозно май ще дойда при тебе, хем ще е по-лесно, хем ще ще поема духовната част докато ти ми помагаш да възвърна физическата/просташката ( малко по-късно ще ти обясня у skype-а но помисли над идеята, тези тъпи англииски "богаташи" се държат така само защото им позволяваш!

7 - Добричките чада мислим по един и същи начин и стигаме до едни и същи изводи. Митак виждали сме се на живо 2 пъти ( даже и толкова няма ) обаче идеята ти е и моя идея, за което имаш моята безгранична помощ ако ти потрябва !
8 - Запоменте това - Правете това което смятате за правилно и никога АМА НИКОГА не се отричайте от това което сте направили и не позволявайте да се водите по чуждото мнение, правете го със ясно съзнание че вие го искате, не че го искат от вас !

Не знам вече дали има нужда да ви казвам каквото и да било.
Нека завърша с 2 коментара на тема музика, Sandman се е преродил в нещо ( не знам какво но мамицата му искам да съм аз ) и Добрич е странен експеримент, няма един от този град който да не е нещо специално.
Дали мястото е специално, хората или просто тук ни е по-лесно да осъзнаем колко сме свободни не знам но...
Абе много време съм загубил с глупости... До една година ще имам нужда от помощ за да го засиля това цялото съзнание в правилната ( поне според мен посока ) и ще имам нужда от вашата помощ...
С една част от вас на която съм казал, че бих поверил живота си без да се замисля, ще кажа следното, знаете какво съм, вие ще решите накъде да стъпите (;
Писна ми да пиша вече ( мога и още но това вече ще е за "private" разговори )
Вие ще помогнете, защото знаем че заедно можем да го постигнем, дори да сме 5-10 (;