Wednesday, July 23, 2014

Музиката брат ...

Вторник е, часът е към 2-3 следобед, чудя се какво да правя вече па и някак си не ми се спи, прибрал съм се и съм си легнал пред 3-4 часа ама няма свъртане ( дет са пее Ain't no rest for the wicked  ) Проверявам Таня прекрасная и естествено се мятаме навън, по пътя си взимам една чепка грозде и си ги мятам във въздуха да ги ловя с уста ( успеваемост 50% ). Мотаме се по улиците и се разпукваме от забавлявки, купих си раница ( най-накрая ), прибори ( под формата на разноцветни китайски прички И ( голямо И задълже ) джобен часовник !
Провалих и плановете на момата за съжаление ( нейно и то за кратко ) да оди на кино и на среща с някакъв младеж ама съдба ...
Открихме сезончето с Ромче ( а дамата с уиски ) после на бири ( тя си държеше на уискито ). Оказва се че барманката ( кака Лори ) е нейна приятелка ( след 2 часа висене там се разпознаха а бяхме всичко 4 човека ... ).
Понеже скоро реших че ще си правя галерия с прекрасните жени който срещам дори и за кратко започвам от сега: 
Понеже нямам снимки от самото караоке шоу ( защото през половинта време бях захапал микрофона ) на ви малко отвън на някой от прекрасните хора с койт са запознахме :


Самото караоке протече нечовешки добре, много веселост, желание, либоф, бири, пяли сме какво ли не, Таничка след няколко часово мрънкане че не може да пее, хвана микрофоно и направо сцепи мрака, изкърти мивката и сякакви такива подобни! 
Купон пълен ама става към 2-3 и идват кукери, единия е видимо заядлив педераст, музиката се намаля, микрофоните се спират, но ние не. Милицията си тръгва, ние правим "акустично" караоке, демек бучим в неработещи микрофони и пак се забавляваме.
Става 5 и ние с Таничка фанати под ръчички тръгваме към тях. Изпращам девойката, прибирам се по светло ( пак ) и си мисля да си легна, което не ми се отдава, няколко часа размотавка пред компа и накрая към 9 заспивам. 

"Нов ден", нов късмет разираш ли, няма 12 часа ама аз вече съм навън и виждам нещо което не вярвах че някога ще видя :
Ако някой не е успял да разбере, това е камион който кара ГАРАЖ !
Милито ми Поли ( не папагал ) има рожден ден и аз съм у тех да започваме празненството но първо трябва да си дооправи документите защото предния ден е напуснала работа. Отиваме ние, аз чакам в местната кръчма и понеже става на 30 решавам че трябва да изпием 30 бири ( до края на вечерта изпихме повече ), започваме добре аз на 8 тя на 4. 
Изкарваме няколко часа в кръчмата и решаваме че вече трябва да мърдаме на някъде и къде мислите отиваме, при кака Дидка която също имаше рожден ден но предния ден. Продължаваме да набухваме бирите, бате Весо този път вече може да пие и помага. Билянчето има няква работа и после ще ни води на репетиция. Скачаме и в колата ( след като я изчакахме 3 бири време ) и отиваме в "студиото". 
Inside 
Outside
Групата - https://www.facebook.com/Mysticaband ( мноу добре свирят между другуту )
Вънка се пие, вътре се свири и като цяло кеф. Леко лирическо отклонение защото се появява малък скакалец който подскача от мене на Биляна и обратно докато не го занесох в едни храсти
Билянка се оказва най-добрия шофьор от женски пол който съм срещал, разтоварва ни всичките по къщите и към 1 аз вече съм си легнал. 7 сутринта вече съм станал. Поглеждам компутуря и получавам еи тази прекрасна снимка. Е просто когато нещата започнат добре няма как да свършат зле (;


П.П. Отбелязване на бирите ( до 30-тата ) защото сме разсеяни и забравяме (;

Tuesday, July 22, 2014

Мая и Мая, Радо и Радо

Невинно започват нещата с 2 дни къртене на стени благодарение на Помпата. Забавлявка голяма, свършва се там и чакам Жената да се обади. Развеяно малко става ама и е простено. В Борисова ни пере дъжд с един прекрасен младеж, ама аз имам индустриален дъждобран а той па искаше да се окъпе.
Официално я извеждам на вечеря защото съм обещал от години ( да не кажа векове ). Смеем се, пием си и се забавляваме. Вече си ми е спокойно покрай нея.
Градинката на Кристал, адаша е барман ( електрик swing дига нивото на кеф ужасно много,   на телевизора се проектира Baraka ), дъждобрана става перфектното място за сядане. Седим си, пием си и въобще идилия.
Тя си тръгва към 12  щото тряа да се спи се пак.
Идва депресиран Жо, след някой друг час, чаша със сладолед и желирани мечета, Жо се радва. Обещал съм да го изпратя, към 3-4 го натоварвам в едно такси в което той влиза все едно влиза в пещера ...
Става 5, бара затваря, обмислям да си ходя, адаша също, появява се един много прекрасен човек и аз казвам на адаша че отивам до где ме заведе вечерта. Още 3 часа пием пред бара, аз си намерих чаша за вино и си цоцках биричка от нея. Останахме само 2-мата и отидохме да ни срещне живота с нещо интерено. Срещна ни с красотата чието име не помня. И тя и той бяха също като нас снощни, паметника на съветската армия ни помни и ще ни помни с еони. Разговори до обяд подплатени с бирички, някой трябва да ходят на сватба обаче, други да се прибират и аз оставам сам. От нямане накъде и аз тръгнах да се прибирам.
Към 12 си лягам към 3 часа  започвам наново, ходя и скачам по улиците, щастлив кат печурка. Пънкарията винаги навитак за забавлявки. Отивам директно към дружба, пием бири, говорим си за живота от нещата и нещата от живота. Проверявам великия пустиняк Жо и се оказва че  не помни снощи и после отивам да го видя и да му разкажа.
Разкази, смях, забавлявки, койт ни заведоха до градинката на националния театър.
Вечерта продължава до към 2, придружена с много хубави хора ( и жени ) всеки пие нещо различно, местим пейки, хилим се, продължаваме да пием и всякакъв опит за сериозен разговор бива удавен в простотия. Малко преди края на вечерта видях толкова красиви очи че ще ми държат "влага" много време. Не успявам да спя много много ( разбирайте пак 3 часа )  Отивам на работа, започваме ударно с разходка до Гара Елин Пелин, по пътя се пръскаме с музката, ретро некакви чудеса дори и Кати - Омаина лунна нощ е, И ДА ПЯХ ! после се връщаме, вършим некви други работи и накрая приключваме работния ден с 2 бързи бири в кръчмето до "офиса". Дядо е дошъл в София. 3 минути след като пристигат аз съм там, Бира и ракия, смях, простотии до към 11. Аз решавам че не ми се прибира, минавам през гаража ама там никой ( па и не си дигаха телефоните педерите ). Пие ми се още, решавам на майтап да мина през Бар-а ( важно е голямото Б ) и да видя ако адаша го нема да изпия една бира и да се прибирам. Адаша е там леко го мързи но щастие, около него други хубави ( че и умни хора  ( аз ко праех сред тях не знам )) ( не всички толкова щастливи но филма на пича си беше голям и се надявам квото сме си говорили да му е помогнало поне малко или ако не да не му е пречело )с който са запознавам много хубави и умни ора ( аз ко праех сред тях не знам ).
Запознах се с най-готината Мая ( а съм понабрал на една ) ( и с още една Мая де но за нея не мога да кажа нещо такова, не че е лошо момичето просто почти не успяхме да си говорим ) Мая чува другата Мая да се представя и започва смях. Мая и Мая се запознават и сядат една до друга а до тях седим Радо и Радо ( че и двамата от dopereach ) смях усмивки и бирички до 5 сутринта, Мая е заспала в мене, лежи си като с глава в краката ми на едно прекрасно канапенце отвън ( Смях се много защото съвсем реално в раницата си имах чаршафи и мислех да я завия ама се размина с една тениска и суичър.  БГЗ-то свири в бара, ние седим отвънка и си говорим, защото вътре няма как да се пуши а това почна да си иска( някой спят ). Групата си тръгва, даже и Заека на който се надявах щот ми се пиеше до зори а той имаше уж мерак ( но пък за сметка на това чух адаша да свири на бас-а което не ми се беше случвало от сигурно 15-тина години ). Познават Майчето, искат да я взимат с колата и да я прибират, Мая не иска ( и не си спомня да сме я будили и питали ) Обещах да изпратя момата и им казах че не е проблем защото ще ми е 5-тия поне път за тоя месец в който изпращам някой до тях след такива вечери. та я изпратих, много простотии се изговориха по пътя. Напомни ми зверски на една прекрасна дама с  творческия псевдоми WC-Killer.
Бях си решил да посрещна изгрева и го направих на Подуене, измежду трамвайните линии с биричка в ръка и цигара в уста. Голям кеф. Ходих бос по софииските улици/тротоари, скачах и си танцувах и се пръсках от кеф. Хората едва изпълзяват за работа а аз с биричка в ръка се мотая и им се радвам. Ето ви една снимка от сутринта да не кажете нещо че си измислям (;
Мили ми читатели оставям ви с тази прекрасна снимка и тези слова, нека бъде светлина, излизайте и беснейте, света е великолепен и ви среща с най-правилните хора. Ако някой някога е имал съмнения да няма - ВСИЧКИТЕ МНОГО ВИ ОБИЧАМ, дори тез дет съм се запознал с тях преди 5 часа и 2-3 от който проспаха (:

Смятам че горедолу съм успял да събера събитията.

Sunday, July 13, 2014

Разходка

Добро утро, часът е към 5 и 30, събрали сме спални чували и някоя друга ножка, дрешки и се понасяме към планинката.
Стигаме до обръщалото на Хладилника, зимам бири, ром,  вода и малко храна се понасяме нагоре с първия появил се рейс. Слизаме в Бояна и потегляме нагоре, весела дружинка от 14 до 41 години. Плана е да идем у гората и да си направим с клони, дървета и каквото намерим да си сглобиме уютна къщурка с място за огън и да спим там. Пътеката нещо  не ни хареса та потеглихме през реката, по камъчетата нагоре нагоре. Към 8 започнахме да вървим по реката.
Имаше някой доста красиви местенца който си струваха мъкненето на тез бири, бавно но сигурно раницата олекваше.
След някой друг час катерене/влачене/подскачане по камънаците се проля и първата кръв и най-накрая след 4-5 години носене марлята и бинтовете влязоха в употреба. ( Извиняваме се от името на участващите в следващата снимка за неприличните жестове )

Намерихме си място към 3 следобед и се кротнахме за малко оставяйки дамата с пробития крак да си почине защото не промрънка през цялото катерене. И се почна сглобяването на прекрасното ни подслонче ( направо за чудо и приказ ) и към 7 успяхме да го сглобим.
Прекрасното ни подче и в продължението на нашето пътешествие ще видите как бива употребен от част от екипа ни.

Продължението на разказа ни води до употребата на подчето ни

Да продължим тура с нашата прекрасна камина

Великолепния ръчно изработен таван
And let us not forget to look at the big picture
След опустошаване на бирите ( и рома в по късните часове до огъня ) хапнахме си супа от прясно набрана коприва и част от нашето велико crew си полегна. В по късните часове и останалата част от нас позаспа.

Ранни зори, изгрева те буди ( независимо колко си спал защото все пак от долу са леко криви трупи ) стопляме се на огъня и бегом надолу. Разхождайки се в гората с злата вещица с голямата кривачка и дупката в крака, стигаме до центъра от където тръгнахме и понеже беше станало обяд, решихме шкембе. Е само 2-ма от 7 ама те бяха големи хора ( повечето ) и можеха сами да се приберат. Шкембето беше доста приятно, автобуса надолу също. Човек би си помислил че сега ще се приберем ще легнем и ще поспим, ама не, баня и на езерото в Дружба, едни големи големи пици и бири в едно кръчме което си беше точно крайморско капанче.

Here are some of the highlights of the trip to the lake;

Белия гълъб с ципите на краката ...


Други пък спортуваха
Патенца и най-щастливото куче ever ! Поне 1 час се хвърля в тая вода с такъв кеф че само като го гледаш ти идва и ти да се метнеш вътре.
И  като за финал на културното ни мероприятие, спиндермаан е реален !
Бях забравил малко miscellaneous картинки, като това спящо зомби
Вече неспящото зомби
И нека не забравяме Елтимир и неговата команда (;

Monday, June 02, 2014

Panic Attacks VS ME

Абе понеже ми се случиха няколко поред за последната седмица ( 4-5 май, щот някой сякаш преливат от една в друга ) изнамерих за себе си поне няколко добри метода за справяне с тях:


- Най-важното е да се диша, бавно, можете да се опитате да вдишвате и издишвате по 5-7-10-15 секунди но трябва да е плавно и да подтиснете този момент в себе си който казва ВДИШАЙ МНОГО ЧЕ НЯМА ВЪЗДУХ ! Не е много трудно ама понякога си ебава мамата от зор.  Понеже това не винаги сработва има и още разни нещица който работят поне за мене.


- Чистене, ама чистене, до най-дребния детайл, съсредоточавате се в дори един микрон да е нещото което е боклук ( стига да го виждате де ) и започвате да чистите ама докато не се махне и трябва да не забравяте да дишате. В един момент в който се "предадете" на момента и заживеете в него докато чистите забравяте за паниката, за сърцебиене, за неспокойствие и просто сте ВИЕ, бавно и спокойно чистите каквото сте си хванали ( днеска бюро чистих и колонки и кабели и монитори и може още нещо да си намеря след малко ).

- Физически упражнения, най-вече бягане защото трае по-дълго и няма как да не си стабилизирате дишането, иначе няма как да бягате много много а тялото ви може МНОГО. Ще има моменти ( ако не бягате по принцип, в който ще спрете ей така без да знаете защо, няма да се чувствате много изморени но просто ще спрете и ще започнете да вървите, тогава трябва да осъзнаете че наистина не сте уморени и да продължите, ще разберете кога сте уморени ( дробовете се пълнят се едно с киселина, мускулите започват да БОЛЯТ и подобни не съм запознат съвсем ама добихте представа ) тогава можете да спрете но по-добре е да продължите да вървите дори и много бавно ). Не забравяйте все пак че тялото също има нужда от почивка и ако днес сте избягали 1-2-3-5-100 километра на другия ден е добре да не го правите пак за да може тялото да се възстанови, за да може следващия път пак.

- Хранене, сега го пробвам но смятам че ще донесе сериозен успех, да се храни човек в определни часове ( и като цяло да се храни защото аз лично съм станал 70 кила ( даже и малко по-малко на моменти ) за да може да се възстановява, а ако не се възстановява физиката на тялото няма как да се възстановява нервната система, която според мен ги прави тез работи.

- Четене/гледане на нещо което ви разсеива, историята да ви всмуче и да забравите за околния свят, било то комикси, книги ( фантастиката яко помага ), комедийни сериалчета, филмчета, или пък хубави хора, но хората трябва в МАЛКИ дози и то сигурни ваши ПРИЯТЕЛИ иначе товари и обърква много и не помага.

- Най-много ми върши работа всъшност на мен бавни разходки по улиците и оригами, правя си цветенца, кубчета или някакви подобностти ( не знам дали има такава дума в българския ама ако има трябва да е с две т-та ). Помагат много разходките защото е доста лесно да следите темпото си на ходене, знаете винаги кога забързвате и можете да го спрете. От личен опит се научих че няма за къде да се бърза, имате достатъчно време да стигнете където сте тръгнали, ако закъснеете малко няма да ви се сърдят, също така има градски транспорт (;

- Музиката. Понякога да ви кажа ми помага бесен джангър като например - http://www.youtube.com/watch?v=3-HNSFGgsVs да му се навикам и да се скарам на онова панираното в мене че само аз имам контрол и то ще слуша. Понякога помагат по-спокойни неща като например разни мантрички, чилаутчета, класика и такива ( схващате идеята ).

- Да се говори, с други хора, даже и понякога сам, помага много да се чуете сами себе си как го казвате не само да го мислите, гледайте просто да няма хора наблизко ( гледат странно ). Можете да си го смънкате под носа, стига да го чуете с ушичките си, значи става.

- Не трябва да ви пука от околните, това е доста важно, преборете ги тези страхове както си можете, аз попаднах на някакъв джаз джам в Б29, отидох след като слязоха хората от сцената, питах дали може да седна на барабаните и казаха, няма никакъв проблем. Посвирих си сам тихичко, после се появи басиста и вика - Давай, свири. И аз посвирих и той хвана един ритъм, после дойде китариста и без да съм  се учил се пуснах в музиката и се получи чудесно. Има неща който се притеснявате да направите на улицата ? Ето ви прсто решение за премахване на това притеснение - Задавате си следните въпроси:
     1 - Ще нараня ли някой с това действие ?
     2 - Законно ли е това действие ?
     3 - Има ли кой да ме види ?
     4 - Пука ли ми изобщо ?

Това е което мога да се сетя за сега, пожелавам ви успех с борбата и не забравяйте, физическото ви тяло е отражение на състоянието на съзнанието !


PART 2

Алкохол, цигари и наркотици :

Моя личен съвет е да ги спрете, аз спирам всичко ( cold turkey дет се вика ), понякога 1 бира с добри хора помага, но не прекалявайте. Много ама много е важно да не пиете/пушите/друсате сами само ще ви побърка това нещо ...

Мойте лично паник атаки си идват от това че съм мързелувал общо взето последните 20-30 години и сега трябва да оправям мноооогооо неща, работи, образования, документи, шоферски книжки и кво ли не. Като почна да ги мисля всичките на калъп полудявам, трябва да се правят бавно и спокойно, за предпочитане да имате някой да ви помага или мнооогооо здрава психика. Направете си списък ако трябва, но помнете дори и да трябва да извървите 1000 километра, трябва да ги вървите крачка по крачка, бавно и сигурно.  Това са мойте си проблеми, за вас потърсете какво ги предизвиква и също така важно, кажете на всички хора около вас за да знаят и да ви казват. Аз попаднх в ситуация в която после всички ми казаха ама ПОСЛЕ е да пак свърши някаква работа ама можеше и по-добре. Не трябва да се притесняват да ви кажат - Копеле полудяваш, виж се кви глупости вършиш, не си адекватен, etc. Също така намерете си работа която да ви доставя удоволствие, аз примерно малко или много не търпя да съм постоянно затворен в офис, но ако трябва и това ще преборя. Трябва за мен лично работата да има движение, ако ще склад да е, или квото там, не трябва да се спира на едно място защото това много мачка отвътре.

И като за последно, тайните, МРАЗЯ ГИ, ядът ме отвътре, не мога да си ги държа вътре и НЕ ИСКАМ ! Всичко който го четете това и ме познавате, не искам някога  да ми се казва - Това е тайна, да не кажеш на някой. Има неща който е ясно че се споделят между нас си ама махайте са с тези тайни/путкимайни от мене, ако всичи си говорим честно и открито света ще е едно по-прекрасно място и аз искам в такова място да живея, ако вие не искате значи, ще живеем в различни светове без особен досег.

Ако се сетя още нещо ще ви го споделя.