Е те така, завръщам се

Да го "посветя" на бате Транса ( back in the day that nickname would be just Translator, са не знам а и не съм го засичал от десетилетя ). Ебаси седя си аз пред себе си и не знам как дори да го започна тва да си излея собствените мисли пред мене си ... Ебахалах ! На стреса всъшнуст истинското му име е unhappiness ( понеже не моа са сетя в момента по-добра дума ), забелязвам ( глупости направо си ме е страх ) че хората са повече животни отколкото нещо друго, дори повечето ( над 90% ) дека познавам, ги тресе депресия, само че я замазват с това да имат деца и да се заровят в работа че да не мислят колко е ( меко казано ) отвратителен и побъркан светъ в който живеем... Знам как звучи това ( и следващите ), преди някфи години ( времето си е имагинарно понятие за мене ) некфи протести, до Александър Невски, случайно се за приказвах с един чичо ( направо дядо си беше, от гледна точка на възрастъ, демек 80+ ), погледна ме со искренна тъга в очите и си каза ( не помним точните думи, нема ви са обесняам) Извинявайте че вие тряа да го правите това... ( не че се справихме, нали праехме обсада на парламента, даже нейде ме има по новините ( тва го знам щот някой ми са беше обадил тогава да ме пита дали аз съм тоя там дето мъкне неща и т.н. ) От цялата раута научих няколко елементарни неща, из между "протестиращите" имаше диверсивни "хора" ( кавичките са си там щот те са само хомо, може би иректус ама не и сапиенс ) но все пак всеки един конфликт има 2 страни и всяка от тях си мисли че е права... But I digress, нищо не се промени, нищо явно няма и да се промени, помня кога бях детенце, не знам за вас ама га гърмя оня реактор у Чернобил ние бехме след 2-3 дни ( баш на време за прекрасния дъжд ) на манифестации ( това може да убясни някой неща за мене ... ) и бяха дни докат ни кажат ко стаа ( язе го помним още от тогаа, сериалчето ( а и некой от родата са одили до там ) даде една доста забавна и най-вече точна представа ( ако не сте имали "подтиснати" спомени, нема сфанете, другите сфанахте ) какво се е случило Пак се разсейвам и за тва почваме на ново ред, много взимам да го намразвам тоя свят, за това играя видео игри цял живот, разтоварва, можеш като ти писне ( наскоро си правих направо терапевтични сесии у CyberPunk 2077 ) да почнеш да стреляш по рандом хора, да запалиш мотора и да се вградив в стена, можеш да си най-доброто нещо в един ебан свят, може да спасиш някой от самоубииство дет не си успял иначе... "въпроса" си остава че има разлика между двете, едното дет е тука физическото и ( са да вкараме некфи си там даже не знам как да ги кръстя ) другуту, демек после. Да приемем че сме само физически, ена купчина месо, тогава значи реално всичко което се прави трябва да е за оцеляване и да се погрижим за следващото поколение. Тука като се замисля ( баш са ) е реално едно към едно животинска раута, "най-силните" мачкат който фанат, повечето даже не са най-силните но са родени в това, не зачитат живота на себеподобните, което според мене лично си е "грях" и автоматично в моите очички сваля създанието на ( insert something funny about gaming and leveling here cause I cannot right now ). Да погледнем сега от другуту страна, прераждания, путки майни, езотерика, религиищини и сякфи подобни. Тука сме ( всеки където ) да си научим уроците за после голямото нещо, прераждания от хлебарка или ( щях да вкарам тука няква шега за някое жалко подобие на чуек дет е в политиката, но не заслужват вниманието и времето ) и после да сме нещо по-велико ... Не че нещо ама тва също doesn't make sense, сичките ( нереално количество ) създания дека са у вселената и там светлината и лалалала, нема как да не са достатъчни, що тряа още "пушечно месо" ( мисля беше лафа от днд ) ? Дека е смисъла на цялата раута ? Ако действията ни "тука" имат значение, не мое да не го осъзнават всички, ако нямат значение, сме преебани щот сме "self aware"... Не мога да разбера създанията дето "насилват" ( да спестя тонове по-грозни думи и неща ) други идентични създания, без грам жал дори, сякаш ... Не знам тука забих малко щот не ми стана весело дупката в коят са пуснах да намеря правилните думи. Много съм намразил оня "модел" на жертвата, да бе ше го изтърпим още малко и то ше си замине... Полека полека на малки дози, видял съм ( и продължаам го виждам ) как съсипва прекрасни ХОРА ! Да ви споделим една история за моето детство, един ( да не кажа първия ) най-ясен спомен който имам от баща ми е как след като ме е съборил на земята ( бях на 8, точно на рождения ми ден а той едно 80 поне кила боксйор или както там са пише ебал съм ти правописа ... ) с няколко удара ме отлепи ( да се разбира аз не докосвах земята ) с шут. Естествено се напиках още тогава ( тва може би беше щот ритника беше грубо казано у пикочния мехур, ше ма прощаате за липсата на хирургическа точност в тая история ), минаха се години, напикавах се докат спях без грам идея защо, не ми даваха да пия вода часове преди да си легна, пих некфи "чайчета" дето само аз явно можех да ги преглътна, бяха години ГОДИНИ, ( поне 6-7 още ) дето са случваше това... Боя който изядох ( не знам за вас но на мене ми се отразил ( there is more ) но се си мисля че е овъркил ... ) тогава беше защото, в хладилника имаше едни 5 банкноти по 2000 леа ( сещате се, ако не потърсете у нета ), бях свил една и ( да тъп съм тука ) бях навил един "приятел" ( кавичките са щот след годинки ... абе заеби ) да ми подари един радио управляам джип и там стана хептен ясно къде е отишла ( защо липсва респективно ) едното 2к. Ако не сте наясно все още, когато децата се напикават ( след като минат 1-2-3 годишна възраст ) докато спят, то е от безумен страх, не могат да го процеснат даже, просто удря ей така и не спира. Съзнанието може да блокира ( но не и да изтрие ) някфи моменти, докосне ли се до тях се повтаря отново и отново и отново... Разбрах че имам ужастно малко приятели, но за сметка на това качествени последните година две ( нейде, ебал съм ва времето за мен е странно, смешно и безмислено, но за това друг път ). Споделих тва с детските години и напикаването с едно прекрасно създание ( nohomo ) и първата реплика беше, е то тва е от ебаси страхъ. Та да ви дам пример що е то приятел и що е некфи ора дет си ги мислел за приятели и си се опитвал да говориш с тях за некфи проблеми твои ( техните да ти ги леят отгоре няа грам проблем ) и после да ти са цупят и да не ти говорят ... Започнах да се чувствам много по-добре откакто разчистих контактите си с много хора, простете тука малко забих, колкот и да не е, ше изпуша от на мама една тънка цигара... Нямам идея как да го завърша това