Когато няма с кого, има какво ...

Swamp, fogiveness please, this is ME, not the usual tech informational and whatnot. Insert funny yet worriesome kind of message here. Има некфите там 5/7 stages of grief, аз явно не съм човек или там квот се води. Минах ги около 5 пъти за последните 2 дни, някой повече, някой по-малко. Не знам точно какво е това, но тук ще го излея, га бях малък, писането помагаше, както е казал Транса ( Translator му е ника, верно в тея дни как звучи ), пречистващо действам. Да ама не го прая за вас ( малко и този момент го има, но е чиста проба егоизъм... ама и не съвсем, хем за себе си хем за вазе ... ) Чичо Бен ( така е за мен, който го познаваше ще разбере, останалите, go with the flow and STFU ! ) вече го няма, не знам какво да кажа/напиша тука, не знам изобщо къде съм и колко мога реално да функционирграм. Шегувам се за да не взема шорткъта да ида да го видя. Принцпно бих прочел кво съм написал преди това ама не. Идеята зад тва беше да е разбираемо и ебалсъмгооткъмгъзоидругиругатнитука за останалата част от светъ. Нарисува ми гърбъ, направи кунтурите, изрисува го, направи всичко коет можеше ( е аз съм леко ръб и мърдах ... ), изгледах 3-те Блейда ...

Не е лесно да се драска 10тина часа отгоре ми, станаха 10 години ( ей сега ше станат, оказа се че на 28-ми ще са, га се почна ), много ми е раздробен светъ да си призная, прекарах си половината работен ден като шофер на ( еба ли го де ейотои там правописа ) тир. Намокриха ми се ръкавите да си бърша сълзите, кога си помисля че е спряло пак се почва, е са както го "казвам" пак почва. Here is to being human ... https://www.youtube.com/watch?v=8Zx6RXGNISk Е така, няа да се обесняам що пускам линк и въпреки това го прая ... Липсва ми животното ужасно мноо ( да го духате с правописа, ама не да го духате от веселата страна на нещата ! ), прекарах си предния ден слушайки Hed P E у паркчетата на студентски град, малко си поревах, ама малко... Странния момент беше че точно когато зех да се завръщам у фейса и го дирех ма викам не го глеа тва толкоз, не съм виновен знам, но ми е гадно защото знам че нещо ме викаше натам ( не е некфо сега за вина чувство и там глупости, исках да си се видим, #nohomo ) МРАЗЯ ГО ТОЯ СВЯТ ! Странно е че ходя по същия път, а и не е като да не съм мислил хиляди пъти да се приключа. Спира ме това че някой друг ще тряа да чисти остатъците ми ( ДА това реално е един масивен стопер, смятай ... ) , може би ще липсвам на някого ( мама и бате реално 100% ). Не съдя че не го е помислил така, страх ме е че и аз ще се предам в един момент, страх ме е че не виждам грам смисъл и най-вече ме е страх че - премигване на твату дет води де се пише и до там не знам вече ... Афектиран съм си ебе, прекарах си времето между 19: и малко до към 21: и малко ревейеки, ползвах дебелите ръкави на ( знам че съм го написал преди тва и критиките мое си ги закъртите у гъзо, мога да услужа с кирки и разни материали за подпомагане ) едно прекрасно вълнено пуловерче ( подарък от едно прекрасно създание ) като чистачки щото не мога да виждам, физически не мога от течности ... Не знам как се живее в това ужастно място, не ми е комфортно, не е наред, цяло чудо е ( аз съм чудо знам ) че все още не са ме писали ( знам как ще прозвучи ) Диана/Людмила ( Не е простимо в моите очи, те са им били деца и са искали да помогнат, те са знаели какво ще им се случи и да си оставиш И да причиниш това на детето си, а то само се опитало да помогне на света, нещо дето си му казал че правиш уж ) Много ми идва, за това пуша и пия толкова, ама и това вече не помага, преди някоя друга година ( немаше карантина ( и карантия, тука шега, мързи ме да я измисля, защитен механизъм е шегата в моя случай ), покрай НДК в автобус някой зад мене ме беше питал дали не съм брат на брат ми и ми беше казал да внимавам какво говоря защото както си говоря с приятел до мен че съм пушил един жоинт, някой щял да го вземе на сериозно и там милиции и путки маини. Га протестирахме за ACTA първия забавен път, бях свил една цигара, баш тутун как си е и докато чаках да додат сички, си го изпуших ( MacBarren FTW BTW ! ), някой ми каза да скрия ( не помня точно как се изрази ама уликата нещоси ). Не искам да живея в тоя свят, това не е място за живеене, не мога да имам деца щот не искам да живеят в това ( физически мога да имам ама не е тва въпроса ), щом четете това знаете добре Флоид и песентъ/клипъ който имам предвид. Единственото нещо дето ме спасява последните, даже не знам колко години е един бивш колега от една велика и иконична фирма ( не знам со споменаването на имена, нещо ме човърка и за тва така ). Факт е че той ме е спасил ( не го съзнава или обърнал внимание или просто се праи че не знае ), имах моменти дето искам баш да свърши всичко, казвам го на хора дето са ми приятели УЖ ( не е капслок грешка, за някой е/не така ), казвам че ме е страх да остана сам и искам да съм сред хора. Казват ела да, говори слушаме, кура ми, да се стигне до там че да се МОЛЯ за малко внимание след като половин час се казва: кажи си слушаме После беше момента да не моа седна на терасата да изпуша една цигара щот са притесняат дан са метна ( щях са метна 100 пъти преди тва ама тука просто сега говори злобата ). Грам няам идея кой/какво/insert something here, дет ше го чете това, може да помогне, мое да ме намерите ако ви се говори с мен и мое си помогнем. Изливам неща тука, както съм го правил до сега и ще продължа явно, озлоблял съм ама не е така, на ръбъ съм на това да съм безпомощен, това не е чувство (който го е стигал знае) което мога да... Не мога даже да довърша изречението, не е да пожелая, не е да прокълна, не е нещо което искам някой друг да изпита, който е бил там знае точно какво имам предвид Ако спра да пия и пуша, искам да убивам, дали мене си или онези дет съм преценил че са виновни, съдя и то генерално, аз живот не съм създал, камоли па да смятам че съм в правото си да отнема. Понякога просто имам нужда от прегръдка, ама неееее, задните мисли си ги набутате отзад, за това имам котка ( за съжаление все по-малко и по-малко приятели ). Тълкуаите го както си искате, Радостин A.K.A. Радо зеления от Добрич, питайте за мен ако искате. Понеже одъртях ( технически погледнато минах 27 ( щот неа музикален талант ) 33 ( тука дали съм джиизъс и съм се резеректнал или там друга забавлявка ) също ), светъ е подигравка. Кви ли не глупости са ми говорили цял живот, земи тоя пример - Ако си играеш с огъня ще се напикаваш! Играх си с огъня, не се напикавах от това, напикавах се от страх, защото на 8-мия ( може би 9тия, простете че не помня с точност, ако не усещате саркъзмичнусттъ.... ) най-ясния ми спомен е как тате ме вдига от земята с ритник, like in ze movies kinda thing, проблематиката е че аз съм 20-тина кила а той е 90тина и ( insert boxer and other trainig here ). Е донякъде го разбирам но не и оправдавам, имаше 5 парчета банкноти по 2000ЛВ ( 30тина почти години назад ) свих едната и пръснах част. Всеки помни тая вечер по различен начин ( основното доколко знам е едно и също, факт е че само с брат ми не съм говорил за това ). След тая забавлявка се напикавах всяка вечер, спираха ми водата ( реално, от 12 на обяд да не пия ) не сработи, пих "чайове" ( или там как са пише, каах за правописа и кривописа ), единствения човек де ме разбра Е Пешо, първата му реакция, кат му каах само за напикаването преди да довърша, каза че е СТРАХ. Всичко това започна за да излея малко нещо от мене си, защото искам да убивам и то не хора а да блъскам нещо, стена или под или таван докат не си счупя костите, искам да ударя ръб така че да си счупя ставата между лакътя и китката, след което искам да продължа докато не може повече да мърда лапичката ми, след което ше сменим,има и друга... Вие как живеете в това жалко подобие на свят, как се събуждате всяка сутрин с желание да се събудите и следващата ? Нали тряаше да е всичко чудно, нали тряаше това което мислим и "гласуваме" да има смисъл, нали не е всичко лъжа, нали ? Как си гледате децата тук, как знаеики даеба 3-ти път преписвам това и ми треперят ръцете от нерви и злоба Защо след като знаете какво е и ги докарвате тука ? Можете ли да им помогнете, искате ли всъшнуст някой друг да страда като вас и да го гледате как се раздробява на парченца ? Колко от вас могат да кажат с ръка на сърцето че се грижат и ще се грижат за това поколение дето докарват тука ? Гореупоменатите въпроси не търсят отговор към мен а към вас. А сега, welcome to the shit Колко пъти на ден си мислите да се самоубиете ? Колко често няма смисъл нищо което вършите ? Колко често си купвате Ариел ? ( за да не ме занимавате после, не не мисля да се самоубия, до са да го бях направил ) Вие защо живеете, размножаване и това ви валидира и оправдава ? Аз си го мисля подобно, голямата котка роди, едно оцеля, да имам съмнения че малкия дзвяр няма да оцелее навън, но пък аз знам че храня котките в махалата, те са социализирани и не съм само аз. Голямата е ГОЛЯМАТА, казва се Марио и глутници кучета имат страх от нея, та няам притеснения. Алкохол, наркотици, third thing, не помага реално, само замазва замалко, ендорфин и сератонин ( on the other hand (; ).... А вие какво правите когато света се срине отгоре ви за пореден път, редовно, с години ? Аз имам малка котка която се казва Найс because she is Nice ! Благодарение на брат ми ( You might know him as ze Krokodile thing, cannot think of a pun, which is a first ... ) имам и боксова круша точно до мен, спира ме само това че е късен час и ако започна ще събудя блока а не искам да притесняам ората .... Много съм счупен явно, кви неща ме спират, много го мразя вече тоя свят, ше взема да тръгна да си търся правата и да си връщам... Това грам не е добра идея. Явно верно мноо съм счупен ( от гледна точка на сичкото психология ), ама не е така, не съм лошо нещо, дадох всичко от себе си да радвам хората около мен и всички моат го потвърдят Боя изграждал ... Мен ме научи да се крия и да лъжа и да крадъ, да нямам вяра на оня дет ме биеше. Станах качествено създание според околните и държавата, работим и лалалал, ама също така ги е страх какво моа напрая и ме следят. Това не е живот, страх и страх и страх, говорете си с децата и бъдете искренни, Жана ми вика чичо майнмуна, научих я да се катери и бях искрен : Аз това съм видял и това е моето разсъждение на фона, обясних го така че да става ясно че това е моето разсъждание, баща и не случайно е кръстен Велико, той е ВЕЛИК ! Много тука съм стигнал с писането 129ти ред, ще има още. Треперя от яд, безсилие и злоба и не знам от какво вече, искам кръв, няма значение чия, да не мога да си чувствам ръцете и да капе от тях... I am not lost, I am not drowning, I am just waiting to die. EVERYBODY DIES ! Все още се чудя как го държа това вътре, то ще си има явно момент дето да бъде излято. Честно не знам защо съм в сумпа, but then again не знам защо съм жив, не знам много неща но явно помагам на ора ( и разни други организми ). За финал да цитирам Кори Теилър ( нема да е Fuck it all, fuck this wolrd, fuck everything that you stand for ) - https://www.youtube.com/watch?v=Q5OLtoY70AI