Прибирах се днес към 6 сутринта от работа и на пазара до вкъщи срещах човек с куче и тъга в очите. Още от добро утро си проличаха сълзите му. Каза ми няколко вица, смях се искренно, а тъгата в очите му сам обясни като каза че и двамата му сина са умрели. Наркотици, каза той, не исках да разпитвам... Работил в Кодак но го съкратили, всичко е станало скоро, обичал да се разходжа в ноща...
Казва се Жоро, все пак имаше искрица живот в човека, смееше се от сърце.
Мислете какво правите хора и внимавайте.
Когато на човек му се говори, отделете му малко време и внимание, помогнете с каквото можете и не знам как да го завърша този post...
1 comment:
so damn true
Post a Comment