Неиде из времето, неиде в пространството може да има някои като мен които точно в този момент прави същото ( ама мамка му и копеле защо ли не ми се обади да пием по една бира ?!? ) Посветено на Цомрад Це :Р И алекс 3-ти

Високо над планината летеше орел, вглеждаше се долу в почти изсъхналата трева и търсеше плячката си, нямаше нито една друга грижа освен тази, да улови нещо и да се нахрани. Вик продра деня, орела сепна се във своя полет обърна се, видя жена на колене, до нея друга, наблизко заек заподскача и орела се стрелна към него.

Скръбта се лееше из полето, виковете нежни и все така брутални разкъсваха сърцето й, но нямаше никои там, кои да и помогне, умряла бе дъщеря й в ръцете и никои не можеше да и помогне. Гръм раздра отново виковете й. Тишината озари денят. Орелът отдели поглед за секунда и отново заби кървавия си клюн в меката сорова заешка плът.

Някъде на друго място, в друго време някои изпсува, изтърва нещо стъклено и по тротоара се пръснаха стакла и прознарчна течност. Залитна и се подпря в едно дърво. Три момчета нямащи още 16 години, въртяха нещо подобно на цигара, подвикнаха на някакво момиче минаващо покраи тях и тръгнаха след нея, тя ускори крачкато, но те не се отказаха. Извикаха силно по нейн адрес да спре. Тя започна да бяга, както и те след нея. Минаваики зад ъгълът тя се блъсна в някои, той я хвана с две ръце и я задържа прошепваики и тихо в ухото :

-Успокои се и се прибери, те няма да те притесняват повече .

За по малко от две секунди той бе изчезнал. Тя още не можеше да осмисли какво стана, но хукна право към дома си. Дочу псувни някъде в далечината, но продължи да тича.

Някъде назад, до ъгълът.

- Кво искаш бе геи? Бягаи от тука бе ше те строшим от бои тъп металист !

- Хехехехе деца аиде прибираите се в къщи, вече е късно.

Едно от децата бръкна в джоба на якето си и извади пистолет. Натисна спусъкът, но не уцели, преди да успее да реагира ръката му го болеше и пистолета бе вече в човека пред него. Вече с пълни от страх очи децата хукнаха обратно по улицата. Човекът беше облечен в черно, дълга бяла коса, тъмно зелени кубинки и вече пистолет в ръка. Прибра пистолета в джоба си и продължи надолу по улицата. Дочу гласове:

- Копеле даи ми иглата искам аз да се боцна първи бе ! Мамка му !

- Добре де добре, чакай да я приготвя, пък и трябва да намерим некви кинти, аз нямам никакви, некои идва е ше го претарашим еи са!

Изкачаики от тъмното ъгълче 3-мата хилави маладежи заобиколиха човекът, двама го хванаха а третия посегна към джоба му. С много рязко движение човекът се освободи от двамата и хващаики ръката на третия я, се чу прашене на кости. Единият бе на земята, държеше се за ръката и викаше като обезомял. Другите двама скочиха на крака и се засилиха напред. С едно рязко движение той хвана единият за ръката и го ритна право в ребрата, отново звукът на счупени кости и младежът бе на земята. Третият виждаики какво става с приятелите му извади някакъв пистолет. Опитваики се да се прицели, пое един куршум в дясната ръка, един в кракът и един право в лявото око. Падна на земята в локва кръв, виждаики това двамата му приятели хукнаха, с видими усилия в произволни посоки.

Свистене във въздуха, болка, пареща, изгаряща, нещо топло по лицето му, червено, загуба на ориентация, обездвижване, всичко притъмня, мракът обгърна всичко...