Чувства/лудница (или просто за Иван Стефанов )

Сега е кьсна вечер, трьшнал ма е напукизна ( и валяк да ме згази се ми е тая) и таи и таи реших да напиша нещо шот вечи бая време не сьм писал квото и да било ...

Вечер е,тьмна,кьсна, и единственото което тои виждаше бе някакви шибани наркомани как си бият дозата или седят на пеиките с забити спринцовки по рьцете. Тои си вьрвеше и веригата му кротко си подскачаше на колана му. Тои продьлжи да вьрви докато не наближи почти квартирата на брат си ( се пак деиствието се развива у софия ) и на около 10 метра от входа някакьв нещастник се появи от никьде и започна да му говори нещо.

Тои не осьзнаваше какво му говореше циганина защото беше прекалено уплашен. Макар и на 16 години и пред приятелите си да се дьржеше много неебателно тои се страхуваше... Откачи малкото карабинерче в единия краи на колана си които дьржеше верига и я уви около рьката си . После откачи големия карабинер от предната страна на колана си и отпусна края на веригата. Тои бе дьльг около 50 сантиметра заедно с един огромен тежьк карабинер. Циганина посегна да го удари но тои избегна удара (непоня как ) и след това хукна в обратната посока да бяга.

Бягаше бягаше но циганина все бе след него. Тогава тои осьзна че няма какво да губи... Припомни си че и без това живота му бе нищожен, нямаше мноого приятели и тогава си посмни за 3 много важни за него хора ... 1-ят бе тя Весселина, беше се запознал с ня преди 3 дни на живо и просто неможеше да се отдели от нея... 2-ият бе едно младо момче с година по малко от него с което тои се бе спирятелил от един форум но макар и от форум тои го чувстваше адски близьк дори на времена по близьк дори от собствения си брат и името му бе Иван ... 3-тия човек се казваше Красимир или поне хората му викаха Краси ,с него сьщо се бе запознал в сьщия форум този човек бе го очудил с безграничната си доброта и гостоприемство...

Спря сграбчи веригата си и застана в лице кьм циганина и го погледна с поглед ясно казващ : аз нямам какво да губя и не ми пука каквото и да става аз няма да умра сам !

Циганина за минута се вцепени но после може би се усети се нахвьрли отгоре му. Тои отскочи надясно и замахна с веригата, удари го направо в грабнака с карабинера...

Циганина падна на земята, после се обьрна още лежащ на замята и каза: Ах ти мальк гаден грозен педераст, ти ще умреш и аз ще изчукам маика ти !

Тогава нещо стана, момчето запчна да го рита с кубинките, риташе го не можеше да спре, риташе и риташе.... Циганина започна да плюе крьв но тои не спираше и не спираше защото разбра че тои никога няма повече да стори нещо подно на друго момче ... Циганина спря да мьрда тои спря и го погледна циганина едва гледаше ...

Момчето извади ДжиЕсЕм-а си и се обади на бьрза помощ и повика линееика.

Приклекна до циганина и му каза : Моля се ти да не повториш това което направи и аз никога през живота си да не направя това което напоравих сега ...

Хвана главата му я както бе гледал по филмите я повдигна нагоре докато доите линеиката ...

След 3 дни отиде до болницата и установи че циганина ще се оправи ... Отиде до леглото му и постави букет от карамфили. Циганина се сабуди и погледа сьс страх момчето, но то го погледна с празен поглед и падна на колене. От устата му изпязоха следните думи : Извиняваи които и да си ти аз не те познавах и нямах право да направя това което направих ... Бих нарпавил всичко само и само за да ти се реванширам за това което направих!

Тогава циганина приседна на леглото с видимо усилие и каза : Момче искам да направиш сьщото с всеки които се опита да направи това което аз направих с теб защото аз направих грешката не ти и аз ще се моля нека всички го осьзнаят ... И аз трябва да падна на колене и да искам прошка за думите изречени от мен в онази нощ и да ти кажа че ти можеше да ме оставиш там но не го направи и за това ще ти бьда признателен цял живот ...