Ралито

Тои погледна за последн път зелия си Гняв, така бе кръстил колата си, беше монтирал новия двигател, сменил гумите, настроял двете 6 цевни картечници поставени вместо фаворе, провери за последен път дали всичко е наред и отвори вратата. Поогледа вътрешноста, всичко си беше както трябва дори топката номер 8 сложена на върхът на скоростния лост. Поогледа таблото и там видя кочето за активиране и изхвърляне на мините, провери очилата използвани за прихващане на целта на картечниците, дори и двете пухести зарчета закачени на огледалото за задно виждане. Отново затвори вратата и огледа колата, всичко си беше наред, провери гумите и всички ботчета, всичко бе в абсолютна изправност.

Влезе вътре сложи си двата колана, постави ключа и го завъртя. Настъпи газта и тя мощно измърка, отпусна малко и вклучи на скорост. Насочи се към пистата и зачака да го пуснат. Разчистваха след последното състезание, изтъргваха някаква кола от мантинелата, тои виждаше как тялото вътре все още мърдаше и когато булдозера повдигна колата виждаше как капките кръв капеха по пистата. След около 10 минути изнесоха още една кола и обявиха следващото състезание. Тои караше бавно към стартовата си позиция, проверяваики бронираната си жилетка и шлема си. До него се наредиха още 3 коли. Наи разлчни, имаше един пикап, нещо което по приличаше на каруца отколкото на кола и едно нещо което му беше адски познато. Имаше някаква извратена форма на спортна кола, стъклата бяха черни, тои за момент успя да погледни през тях и видя че пилота също бе с каска с черно стъкло. Замисли се от каде ли този му бе толкова познат, но това нямаше значение за него важното сега беше състезанието и това тои да оцелее след това състезание. Мислеше си че няма да му е трудно, все пак беше преживял десетки състезания, въпреки големия риск плащаха много добри пари. Наоколо бе като в древен амфитеатър всичата публика беше на около 3 метра от самата писта, имаше предпазни стени, огромни екрани в които се показваше някои от по бруталните катастрофи за деня... Светофарът звънна и светна червеното, после жълто и накрая светна зеленото. Тои реши просто да пусне двамата кретени пред себе си и да ги изпозастреля както и стана първо мина пикапа и тои просото настисна кочето и къртечниците забръмчаха и за по малко от 5 секунди пикапът бе станал на швеицарско сирене и се заби в мантинелата. Същата съдба бе застигнала и каручко-подобното превозно средство, но това бе дело на колегата му състезател. Оказа се че и двамата бяха изчакали на стартовите позиции и почти едно-временно настъпиха газта и потеглиха с побъркано превъртане на гумите им. Човекът с черния шлем се нонесе леко по напред но не смееше да мръдне пред него. На първия ляв завои тои замалко не изхвърча защото изведнъж си припомни кои беше този които се състезаваше с него. Това бе самия тои, легендата, митът, неубиваемия, беше слушал за него още като дете, но не вярваше че може да има такъв човек и тои още да е жив. Но осъзна че се състезава срещу НЕГО. Но тои се взе в ръце настъпи колата до дупка двигателят изръмжа и гумите изсвириха.

Вече 3-та обиколко те се движиха един до друг никои не смееше да мине пред другия, или да изостане зад него... Това бе последната обиколкаи тогава тои си каза: маината му на всичко и без тва живея един път, какво толкова се някога ще умра. И натисна едно зелено копче на тъблото. Колата подскочи напреди и се понесе с луда скорост. Съперникът ми бе видял какво ставаше и тои направи същото колите се носеха с някаква абсолютна скорост, публиката бе притихнала, бе затаила дъх и наблюдаваше внимателно надпреварата. Колите се носеха бясно по пътя, два завоя до финала един ляв и един десен, и двата бяха адски остри но никои не намали на първия завои ТОИ мина пред него, но веднага доиде следващия и след бърза маневра се изравниха. Настъпиха колите до дупка, тои имаше чувството че ако натисне още малко педала за газта, пода колата ще се пробие. Правата беше доста дълга, и двамата бяха изтискали колите си до краи, двигателите полудяваша, ръмжаха, ревяха за пощада но те сякаш не ги чуваха, всичко изчезна просто за тях остана само пътя, колата на другия и финалната линия.

Финалната линия доиде и сякаш времето спря, но малко преди времето ТОИ намали, оставяики го да победи, и просто отби и излезе от пистата изчезваики нанякаде. Докато тои се усети какво е станало просот не можеше да разбере защо, какво е станало защо ТОИ го остави да победи. Наби спирачки и полетя в натам накъдето ТОИ бе изчезнал. Взимаше бясно завоите из бокса излезе от пистата но нищо не се виждаше. Улиците бяха напълно пусти не се чуваше никакъв звук нито се виждаше нищо, колкото и да се оглеждаше него го нямаше. Отвори врата и излезе от колата. Облегна се на капака и се чудеше защо. Тогава забеляза пламъкът в далечината. Скочи бързо в колата и се понесе натам. Когато стигна видя НЕГО, лежащ на тротоара а колата бе размазана в стената. Тои изтича до НЕГО и се вгледа в черното стъкло на каската. И попита:"Защо ?". Чу се тих глас, идващ от каската:"След толкова години наи-накрая срещнах противник които може да ме победи..." и се чу лек шум прозвучаваики като издишане и тялото се отпусна съвсем. Тои стана загледа се в хоризонта и се усмихна. Обърна се и видя че колата и ТОИ бяха изчезнали, само видя някаква звезда която се отдалечаваше все повече от него ...

Тва е писано в един раннен утринен час демек 4.30 ( тва ми е извинението тоя път за простоията написана тоя път) Пък и са съм някаде из Балкана в вилата на вуичо ми. Камината гори бавно и тихичко. Запалил съм лулата си, стабилно натъпкана с Cherry Ambrosia и с един брои въглен в нея. Котката на братовчедка ми се е излегнала в скута ми и мърка тихичко, а от лаптопчето звучат MetallicA, Spineshak, Slipknot, Godsmack, Death ( and last but not least) Perfect Circle. А навън е тъмничко, прохладен ветрец тишина. Ами какво да ви кажа имам чувството че съм някаде из Рая ама не знам каде точно :)