Качваше
се бавно по стълбите на старата сграда.
Звънец извъня няколко пъти с прекъсване.
-Мамка
му пак ще закъснея! Тъпата класна ще ми
надува главата половин час...
Почука
на вратата с табелка 302, посегна към
дръжката, натисна я надолу и дръпна.
Вратата се открехна и той пристъпи
вътре. И 14 погледа се прехвърлиха от
дъската, към него. След момент жена с
среден ръст къса червено-черна коса се
обърна към него, остави парчето тебешир
и понечи да каже нещо, но бе прекъсната
от звънеца. Всички млъкнаха и се очудиха
какво по дяволите става, след малко
някои отвори бързо вратата и каза:
-
Всички бързо да напуснат сградата, без
паника !
Всички
радостно грабнаха чантите и торбичките
си и хукнаха да излизат. Събраха се на
двора на училището, сред тълпата от
други ученици, заприказваха се в очакване
на няккава информация дали са свободни
да си ходят. Две полицейски коли спряха
със свирене на гуми в двора на училището.От
тях изскочиха четирима мъже в сини
униформи, с фуражки, палки и пистолети
закопчани в кубурите. Те започнаха да
си пробиват път до входа на сградата.
Тълпата ученици им направи път. Те
влязоха в сградата и излязоха заедно с
целия учителски състав.
-
Училището се затваря за двадесет и
четири часа, поради заплаха за поставено
взривно устроиство в училището. Всички
ученици са свободни, учебните занятия
ще продължът утре, по същото време с
учебната програма за деня.
-УРААААААААААААААААААА-
Се развикаха група по малки ученици, а
някои от по големите попсуваха малко и
заплашваха, че ако хванат този които е
сложил бомбата, ще го убият по много
мъчителен начин.
Разотиваики
се с няколко приятели той, видя син
микробус да спира до задния вход на
училището. Излязоха 5 човека с по обемни
униформи от колегите си, с два сака,
някакъв контеинер приличащ на фуния за
семки и някакво подобие на щит. Те се
затичаха бързо и изчезнаха някъде
навътре в сградата. Първата му мисъл
която мина през главата бе:
-
Абе тука наистина да не са сложили бомба
? НЕЕЕЕЕЕЕ надявам се не го е сложил тук
мамка му ! Защо ли ми трябваше да му
показвам и обеснявам как се бъркат бомби
със закъснител ... Мамка му !
Той
хукна изведнъж без някои от приятелите
му да разбере какво става, викаха викаха
след него, но той не ги чуваше. Някои
подметна, че май е имал среща с гаджето
и закъснва, всички се усмихнаха с
разбиране и продължиха на някъде. Бръкна
в джоба си и извади телефона си, в движение
набра някакъв номер и се развика по
телефона:
-
Рамбо идиот такъв, само не ми казваи, че
си сложил оная тестова лаинария дет я
праех в къщи и после ти я дадох да я
тестваш някъде бе ! Да де същата, не ми
казваи че си я сложил в даскало !..... ТЪПО
КОПЕЛЕ BOMB SQUAD- Е В ДАСКАЛО БЕ МАМКА ТИ
ТЪПА! Тъпак това може да взриви половинта
даскало бе! Къде по дяволите си я сложил
идиот такъв? КААКВОООООО ? В шибания
кабинет по химия ? На втория етаж на
тъпото даскало ? ИДИОТ ти не можеш ли да
мислиш бе ? КАКВОООО НАГЛАСИЛ СИ Я ДА
ГЪРМИ СЛЕД 5 МИНТИ ?!? Абе говедо неземно
това може да отнесе половинта училище
бе! Какво на маика си в газът си мислил
че правиш??? Ако онези кретени не успеят
да се сетят, че просто трябва да го
замразят, ще измрът ако дръпнат някоя
от жичките! И са кво ще правим ? Излизаи
веднага аз идвам пред входа ти !
Той
извади някакви ключове от джоба си и се
метна на някакъв мотор, тъмнозелен,
потегли и дигна предницата. След по
малко от минута тои беше пред входа и
спря с свирене на гуми. Георги стоеше
пред входа с разсеян поглед, погледна
по посока на звука, забеляза как мотора
спря сам и пусна степенката си савсем
сам. И как в същия момент в които мотора
спра до него на 2 метра от мотора се появи
юмрук насочен право в ченето му и преди
да реагира отнесе едно корше. Мотора
сякаш сам бе спрял до него. Хващайки го
за реверите той го блъсна и Гошо падна
назад и извика:
-
Чакаи бе човек какво толкова е станало
?
-
Какво ли ? Копеле, след 4 минути ще има
петима убити от моята бомба и твоята
идиотщина ! Ще срине половинат даскало
ии кои знае какво още ще стане ! Идваи с
мен трябва да я спрем ! СКАЧАИ НА МОТОРО
БЕ ИДИОТ ! КАКВО ОЩЕ ЧАКАШ ?
Мотора
тъмнозеления звяр на две колела се
понесе мълниеностно по шосето, минаваики
между, до и по колите. Скачаики от мотора
преди да е спрял тоЙ превлече вниманието
на полицаите в двора, не само че някои
влизаше с мотор в двора, но и това, че
явно много бързаше.
-
Ш ей малкия къде отиваш? Няма да учите
днеска, има бомба!
-
За това съм тук идиот такъв изчезваите
бързо от тук! Тва ще гръмне всеки момент
!
Полицаят
го хвана за ръката и го дръпна, колегите
му забелязаха какво става и се насочиха
към него. С едно бързо движение той
дръпна полицая, извади 9 милиметровия
пистолет от кубура му и го опря в главата
на човека в униформата.
-
Мамка му копеле тъпо не се базикам !
ПРОСТО БЯГАИТЕ ОТ ТУК !
Преди
колегите му да реагират той пусна полицая
и му подхвърли пистолета, скочи на мотора
и се понесе в сградата. Скочи от мотора
и го остави да спре, но мотора падна
настрани и се сурка няколко метра по
пода, но това не му направи никакво
впечатление. Отваряики вратата на салона
по физическо, той извика:
-
Замразете шибания експлозив !!!
"Бомбаджиите" се обърнаха към него,
виждаики го, виждаики пламъкът в очите
му решиха да го направят, с спреи в ръка
единият от тях започна да пръска върху
взривното вешество. Изведнъж светлина
заслепи всички, звукът бе силен и отекна
на стотина метра от зградата. "Бомбаджиите"
се изпоизправиха, саборени от ударната
вълна и едва успели да станат се обърнаха
в посока на силно ръмжене. Остановиха
че двама от колегите им са размазани на
тавана и стената. Мотор изхвърча през
прозореца "тунела" до салона. Успяха
само да видят как нещо черно се развя
за милисекунди зад ъгъла.
След
около седмица полицията прекрати
търсенето на спортен мотор с тъменозелен
цвят, всички бяха с черналента на ревера
на униформите си, мълчаливи, кръстовете
наоколо се вписваша идиално в черната
и мълчалива обстановка. Жените плачеха,
мъжете, братя, бащи и колеги едва сдържаха
сълзите си. Отнякъде се появи момче на
около 17-18 години, с дълга черна коса,
облечено в черно, с черни кубинки, черен
шлифер и два букета по две черни рози.
С тиха крачка то отиде до двата надгробни
камъка, постави по един букет на всеки
гроб обърна се, на вратите на гробището
той се качна бавно на тъмнозеления си
мотор и тръгна тихо по пътя...
No comments:
Post a Comment