Вечерта бе хладна и тиха. Чуваше се само вятъра шумящ по клоните на дърветата. Стана от леглото и се огледа. Виждаше същата мизерна обстановка и големия куфар до леглото си. Седна на леглото, дръпна куфара и го отвори. Вътре крото седяха един пълнител, цев, заглушител, оптически мерник и две части приличашти на пушка и приклад. Тои извади всичко бавно и го сглоби. Постави пълнителя и зареди, поставяики един патрон в цевта. Отвори прозореца и се прицели в някакво врабче. Издиша, обра луфта на спусака и натисна спусъка. Звукът бе много слаб и тои едва го чу. Видя някакви перца обляни в кръв да падат бавно към земята и разбра че е уцелил врабчето. Прибра и дргугите два пълнителя в джоба си. Провери кобура на крака си, извади хромирания, полуавтоматичен КОЛТ 44 калибър. Извади пълнителя и преброи 9-те патрона. После прибра обратно пълнителя и махна предпазителя. Прибра останалите три пълнителя в джоба над кобура. Излезе тихо и се насочи към стария квартал. Вървеше сам в тъмната нощ, светеха три от общо 15-те лампи по улицата. Добро съотношение помисли си тои. Видя че дори по зградите почти не светеха лампи, всичко бе толкова тъмно и тихо. Насочи се към зградата. Стара полу разрушена, с разбити прозорци и бая големи дупки в стените. Тои подритна вратата и тя падна с трясък. Нещо в ъгъла се размърда и тои застана нащрек. Чу се прищракване от зареждане на Глок 19 и тои бързо извади своя КОЛТ 44. След секунди забеляза какво стоеше насреща му. Един наркоман с спринцовка захвърлена до него, а самият тои едва държеше пистолета в ръцете си и гледаше отнесено някаде над него. Натисна спусъка и Глог-а гръмна... Тои на свои ред натисна спусъкът и Колтът гръмна мощно. Чу се тежко издишане. Тои забеляза че наркоманът бе мъртав с разкъсан от Колт-а стомах. Огледа се и видя дупката от другия пистолет на около 3 сантиметра над главата му...

Качи се по стълбите и стигна на 3-тия етаж. Там тои отвори прозореца, или поне това което бе останало от него, и огледа. Виждаше се чисто цялата улица. Погледна за последен път верния си Магнум, провери отпическия мерник и зачака. Скоро от единия краи на улицата се дочуха стъпки. Тои погледна и видя 5 човека. Двама от тях с нормални полицеиски униформи, а другите трима бяха с чисто черни униформи. Двама носеха в ръце по една пушка тип помпа, а другият карабина М16А. Всички разполагаха с по един Глог 17, закачен в кобурите на кръстовете им. Полицаите имаха по една пушка тип помпа, с място за патроните от едната страна на пушката и по един револвер на кръста. Тои се прицели в този с черната умиформа и карабина в ръка и натисна спусъка. И след секунда онзи падна. Другите се обърнаха да видят и докато разберат какво бе станало , един от полицаите бе паднал, другият притича до него да види какво му има, а през това време двамата с черните униформи притичаха в една уличка. Полицаят стоящ до умрялия си колега се огледа и сякаш видя куршумът летящ към черепа му. Кръвта се пръсна наоколо и тои падна безжизнен на земята до колегата си. През това време тои започна да търси останалите двама в черните уноформи. Огледа се и видя единия да прибягва по улицата. Прицели се и натисна спусъкът. Черният сякаш се спъна в нещо невидимо и падна на улицата. Започна да пълзи по улицата. Тои презареди и отново натисна спусака. И на улицата остана още един труп. Започна да се оглежда за последния но така и не го видя. След по малко от минута чу нещо да изскърцва на долния етаж и разбра, че това е другия черен. Постави бавно Магнума в дупката на пода и затвори капака й. Извади Колта от кобура си и се загледа в него, припомняики какво правеше тои с хората, как куршумите минаваха през плътта на хората и разкъсваше всичко по пътя си. Провери отново предпазителя и се насочи към стълбището. Нещо под крака му изпука и тои усети че вече и двамата знаят каде се намира другия. Показа се бавно над стълбището и видя нещо да мърда в тъмнимата. Прицели се бързо и се чу мощен изстрел. Нещо изскимтя и тои осъзна че това е било някакво куче. Бързо се дръпна и точно секунда преди парапета пред него да стане на трески. Скочи надясно и стреля по посока на изтрелите. Бързо извади стария празен пълнител, сложи нов и зареди. Насочи се към най-близкия прозорец и се качи на перваза от външната страна на сградата. Видя стълба и скочи на нея и се спусна бавно до прозореца на долния етаж. Скочи бързо и тихо през него и се огледа. Не се виждаше нищо което да мърда и тои реши да стои на едно място. Мерна нещо в тъмнината насочващо се към стълбите. Вгледа се в мрака и видя,че това беше черния. Прицели се, издиша и натисна спусъка. Пистолетът гръмна и черния залитна назад, направи две-три крачки и се строполи на земята, но все още държеше пушката в ръце. Тои се прицели отново и натисна спусъка тогава черният спря да мърда и пусна пушката в ръцете си. Тои бързо се затича нагоре, извади Магнум-а си, затвори капака и хукна надолу по стълбите. По пътя надолу прибра Колт-а в кобура си и наметна шлифера си. Пушката не си личеше под шлифера и тои бързо се насочи обратно към бърлогата си. По пътя осъзна че токущо бе убил двама полицаи и трима от специалния отряд. Чудеше какво ли щеше да последва, дали онези идиоти нямаше да престанат да се опитват да накарат хората да продадът къщите си и да посторят някакъв огромен завод за оръжие. Пристигна си в къщи бързо разглоби снаипера и го прибра обратно в куфара и го прибра. Постави пистолета си на нощното шкафче, изпи една чаша уиски и се простря на леглото си... Чу някакви стъпки и бързо скочи на крака грабваики пистолета си. Насочи го към вратата и зачака. Чуваха се стъпки. Бръзо приклекна зад нощното шкафче и продължи да чака. Стъпките се приближаваха и вратата се отвори и тои стреля, изпразни целия пълнител и се изправи. Отиде до врата и видя че на пода лежеше малко момиче на около 13 години. Тя бе почти обезобразена от мощните изстрели на Колт-а... Тя бе направо разкъсана на парчета... Кръвта се стичаше бавно по стълбите, капка по капка... Тои стоя и я гледаше. Не можеше да повярва че го бе направил, тои, този които се бореше срещу корпорацията,които спасяваше домовете на хората и тогава осъзна че всъщност единственото което тои е правил е да убива хора. Бе избил десетки, бе разбил десетки надежди, разбил десетки семеиства, бе направил десетки деца сираци, бе направил десетки жени вдовици...