Tuesday, March 22, 2016

Коли

Кофти ден изгъурмя ми PCMCIA платката и немам нет ... Пак са чудя ко да прая ... И пак ми доди на малкото мозък да напрая още един( поредния ) глупаф и безуспешен опит да драсна разказче...


Коли... Колите са опасно нещо, но и все пак са бързо превозно средство и дори удобни за хубави работи краи пътя ;) Но все пак постоянно, по новини, по вестници и други таквизи средства за масова дез/информация се споменава: Още двама младежи загинаха в катострофа с кола около незнам си къде... КАТ твърдят че причината е превишена скорост... Кажете ми не чувате ли почти всеки ден такива новини? И каква е причината ? Ми според наще полицаи естествено е превишена скорост и невниманието на младите шофиори... Но как е възможно две коли да се сблъскат и двама от пътниците на едната кола да са на поне 50 метра от прежозното средство ? И нима е възможно полициата да обяви че те са изхвърчали през предното стъкло като има петна от кръв по целите 50 метра и труповете да са с по няколко дупки в гърбовете и пак да е било нещастен случаи и те да са умрели от сблъсака на колите ?
часът бе около 23.30 Деян и Мишо бяха привършили с посрещането на братовчедка си от Финландиа и я бяха оставили да си почине след дългото патуване. Макар на 4 години митсубиши-то се движеше по пътя бая бързо и адски стабилно. Деян понамали скороста и се поотпусна докато Мишо си играеше нещо с касетофона на колата които поради неизвестни причини отказваше да работи. Колата се движеше тихо по пътя, и някъде иззад колата се появиха светлини които бързо приближаваха доста бързичко, но шофоиорът на другата кола продължи да кара на "дълги" фарове и се приближаваше все повече. Диан изруга и натисна спирачките, колата спря след около стотина метра, а колата зад тях спря точно до тяхната. От нея излязоха две хилави момчета с разфокусиран поглед, личеше им от километри че бяха на максимум 16-17 години и бяха здраво надрусани. Мишо се надигна от радоиото и ги огледа и остана със същото впечатление с което и Деян. Единият от двамата младежи започна да се опитва да извади пистолета запасан в панталоните му, в момента щом Дидо видя това тои скочи на педала на гаста и колата полетя с въртене на гуми. чу се изтрел, но никои от двамата приятели не бе ранен, дори маи не бяха уцелили колата. Дидо въздъхна с облекчение, но беше още рано защото отново видя светлини зад себе си и те идваха наистина бързо. Тои настъпи газ-та до дупка и колата направо щеше да излети от пътя но Дидо успяваше да я задъжи в него. Светлините от зад просто изчезнаха и те се поотпуснаха и тогава касетофончето в колата зе че проработи и зазвуча - Скънк Ананис - чарли Биг Патеитоу. Доволни че се бяха отървали от двамата наркомани те надуха касетофона. Но така и не дочуха как нещо ги доближаваше. По едно време колата се разтресе за секунда и тогава и двамата осъзнаха че кретените пак бяха зад тях. Дидо реагира почти моментално и отново настъпи газта, но двигателя на колата зад тях също изръмжа и ги удари отново. Митсубишито просто подхвръкна напред и успя да се отдели от колата зад него. Изведнъж от никъде се появи един почти 90 градусов завои. Деян извъртя рязко волана и колата се завъртя. Тои реши да направи както бе гледал във филмите: да настъпи газта и да мине покраи другата кола. Така и направи, бялото митсубиши му се подчини с зверски рев на двигателя. За негово очудване другата кола се оказа адски много назад, но това не го спря ами му даде още време за ускорение. Стрелката на километража се заби на 220 километра. Тои каза на Мишо да си сложи колана, но Мишо вече го бе направил и се хвана здраво за седалката. Деян караше по средата на пътя и продължаваше да се надява другата кола да се откаже защото знаеше че тои няма да се откаже. И двете коли се движеха посредата на пътя скъсяваики дистанцията по между си с адски бързо... И двете коли не трепваха, и двете коли превклиучиха на къси фарове и не пускаха педала на гаста, камоли да си помислят за спирачка. В един момент времето спряи двете коли бяха една пред друга ... Времето отново се задвижи, и то с пълна скорост. Двете коли се сблъскаха, предницитесе размазаха една в друга, но за разлика от другата кола това митсубиши имаше въздъшни възглавници и двамата се спряха в тях. След като се върнаха отново на фокус двамата слязоха от колата, с леко залитане и огледаха другата, единият от младежите беше излязъл почти целия през предното стъкло а другия бе с разбит във волана нос, беше се отървал неизвестно как само с това... Тои помръдна и успя да излезе от колата през стъклото. Видя как двамата се отдалечаваха и бръкна в джоба си където напипа нещо студено, тежко и метално. Двамата бяха тръгнали да намерят помощ, не бяха се отдалечили и на 5 метра от колата когато прозвучаха 3 изтрела... Деан бе прострелян в ръката, Мишо право в ходилото, а третия куршум се бе забил някъде настрани. Деан награби Мишо и хукнаха да бягат. Прозвучаха още няколко изтрела, Дидо не усещаше нищо, нослед около десетина метра Мишо му се стори адски тежък. Тои се обърна и видя петната от кръв по пътя и видя как някои от тях бяха от него и как Мишо гледаше с празен поглед в него. Дидо го постави на земята и се засили към наркомана. Прозвуча още един изтрел и от силата на куршума Дидо се завартя надругата посока. Дочуха се още 4 изтрела и после пистолета прищрака, казваики че няма повече патрони. Строполяваики се на земята Деан усети как няколко куршума се впиха в гърбът му и просто всичко изчезна. Единствения оцелял се спря и погледна ръцете си, дупките от иглите кървяха, носът му кървеше и вече не усещаше едната си ръка, продължаваики да крачи тои се спуна и главата му се натресе на ръба на тротоара. Тои усети как му се завива свят. Едва успя да пипне главата си и усети как там има нещо топло. Погледна ръката си и видя че това беше кръв, червена, тъмно червена, всичко причерня и изведнъж всичко угасна. Из вестниците на другия ден пишеше: Още 4-ри млади живота загубени заради несъобразяване със скоростния лимит... Кат предупреждава отново всички шофиори, внимаваите и спазваите ограниченията ...

Специално посветено на Бат MarShall

No comments: