А някои кара колело !

Еbal sym vi u gyzo !

Никой дори не беше се замислял, че стерляики във въздуха шибаната ракета ще се върне обратно на същото място, Дидо дори не помръдна и гледаше тъпо как ракетата пада обратно на мястото от където бе излетяла ( точно в краката му ) somebody_rides(bicycle *kolelo); print 'o'x20;, още 4 секунди и ракетата щеше да се разбие в него. Някои го блъсна и понесе настрани. Дидо стоеше безучастно ( може би се дължеше на факта че е прекалил с пиенето ) и гледаше разсеяно ракетата, Валииииииии и сме самиииииииииииииииииииииииииееееееееееееееее! Стоварваки се на около 5 метра от него ракетата го сабори на земята със ударната си вълна, заваля дъжд от ракетни компоненти и пръст. Някои изпсува, той не реагира а по навик изпсува.

И огнени морета ,ме стоплят нощем, моля се и веч ще е така ! Заваля дъжд, капките биеха по стъклата на колата, но двамата тинеджъри не обръщаха внимание, ръката му се плъзна надолу по бедрата й, върна отново ръката на гърдите й и продължи да ги мачка, като в същото време не отлепяше ръка от седалишните й мускули. Бул, Булгариш !За лека нощ ви пожелаваме бърз интернет уважаеми зрители! Момичето се отдръпна назад и започна бързо да разкапчава панталона на момчето със зъбите си.

I don't belive in the need to get down on my knees, i only belive in the things that i can achive ! Вълната се разби в камъка на брега, последвана от още стотици като нея. Момчето се уплаши, виждаше облаците, бе успяло да налови повечко риби и реши да тръгне да се прибере преди бурята да го е застигнала, награбваики въдицата и торбата с вече уловените риби то се затича по брега на морето . Don't wake me up i wanna dream ! I want this dream to last forever ! Светкавица се заби неиде в морето, момчето се извърна и видя как втора се заби сякаш на същото място, последвана от много други светкавици, те осветяваха хоризонта, красотата която те създаваха бе неописуема. Иво се осъзна и хукна. Изкатери се по патечката между скалите и продължи да бяга към селището, светкавица се заби на около 10 метра от него. Той замръзна на място, вкочанен, не смееше да помръдне. Дочу гласът на майка си която го викаше за вечеря. Отново се засили и се понесе като вихър към къщата си. Още една светкавица се заби на няколко крачки от него. Не можейки още да осъзнае какво става Иво продължи да тича още по бързо, дочу шумът на още светкавици които се впиват в морето далече зад него, усети как капките дъжд преминаваха през дрехите му и мокреха кожата му, той ускори темпото, но изведнъж нещо го накара да спре, за секунда Иво се спря, но после отказа да се подчини и хукна отново напред. Светлината го заслепи, шумът бе последното което той някога ще чуе.

I close my eyes ! I close my eyes!I Wish that i could turn back time ! Бомбандировачът вече приближаваше целта си. Зелената лампа светна в бомбения отсег, някой дръпна лоста и нещо се отвори. Бомбите започнаха да дапат безразборно надолу, последвани от красиви експлозии и оглушителни тътени. Копнеж и старх, защо боли, защо боли, нали мечти ? Невидимо за очите на пилота и на екипажа на бомбандировача, под тях хвърчаха краиници, очи,пръсти, детски плач, жени лежаха бездихаини, дете подбутваше майка си с надеждата, че тя е заспала. Войниците нахлуха в гардчето, с карабини в ръце и след обиколка на градът, се разпределиха по 3-ма в къща. Hush, Huhs, i tought i heard you calling my name! Now HUSH ! След около 5 часа се чуха войнишки ботуши, много чивтове които се движеха почти като един. Войниците заеха позициите си и зачакаха. Противниците крачеха крото из селищата и не осъзнаваха колко повече навлизат в капанът. Изведнъж се чуха изстрели, след тях още и още. Евгени скочи на земята, бе залян от кръв и засипан от 5 трупа за по малко от 2-3 секунди. Реши да изчака и да види какво ще стане. Изведнъж всички сгради извикаха като една :

- Победааааааааа!

От сградите наизлязоха воиници, ваоражени с карабини, облечени в вражески униформи, и обръснати. Всички тръгнаха да излизат от градът, Евгени стана, грабна най-близката пушка, сабра набързо колкото патрони видя и се засили към вратата на една къща. По стълбите към тавана, нещо в далечината до стълбата мръдна, без да се замисли той стреля. Човека падна в сенките и не помръдна. Без да отиде да провери Евгени се качи на покрива, залегна зад перваза и се прицели в последния войник от строя, издиша и натисна спусакът. Силата на изстрела разкъса тишината, последния воиник падна мъртав. Той дръпна някаква ръчка на пушката, върна я обратно и стреля отново. След още 5 изстрела войниците се усетиха и се пръснаха, изпокриха са в канавки и канали. Евгени всяваше смърт, не пропускаше. Зареди отново и дочу звук зад себе си. Обърна се без почти да се прицелва натисна спусъкът, но не навреме, коршумът се впив десния му лакът. Обръщаики се и стерляки отново, няколко капки кръв паднаха до него. Стреля отново, още няколко капки кръв. Изстерл и никои не падна умрял на бойното поле, втори празен изстрел, Евгени изпусна пушката, опита се да стане но падна по гръб. Успя да премести леко ръката си, хвана пушката, сложи я на гърдите си и издиша.