Снощи ..

Тфа е посветено на снощното ми изпълнение в ирц и таива работи ...

Отоври се вратата и тои видя Румен един негов стар приятел. Румен го покани да влезе, седнаха на масата пииваха си биричка и си говореха за най-различни проблеми от ежедневието и други такива общи теми да се намират на приказка. На вратата се позвъня и доиде Пешо, които също се присаедин към тях. Вдигнаха наздравица за приятелсството. И продължиха с веселото настроение, и се заговори за глупости и за семеиство и тогава Пешо спомена брат ми и в главата ми нахлуха спомени като гръм в ясно небе забил се точно на милиметри от теб. Спомних си беше вечер и брат ми заминаваше със автобус към София. Сабудих се от нещо изтървано, бе тъп метален звук и аз искочих от леглото и видях как брат ми се опитваше да си направи кафе в една стара и бая голяма кафеварка, но я бе изпуснал на земята. Отидох към него точно когато тои я вдигна и тогава видях каи тои просто започна да трепери и това премина към гърчове. Полетя към земята и аз едва успях да го хвана и тои продължи за малко да трепери в ръцете ми. После спря, сложих го да легне на канапето в хола и тои полежа там, като го гледах как трепери и какво усърдие полага да спре това... После реши да стане и да се облече, отиде до неговата стая и затвори вратата, тогава не разбрах защо но снощи разбрах ( видял е тревогата в мен и е искал да се прикрие , да ама не стана ), излезе от стаята готов облечен със сак в ръка и тръгна към вратата. Видях го как трепва като лист на силния есенен вятър но тои продължи. Обу се и излезе през вратата и тогава трепна отново но този път едва се се спря и не знам дали успя да ме чуе когато му казах да земе да се прибере утре ще го изпратя тои за да ми докаже че е добре хукна по стълбите и тогава падна...

Хукнах надолу и просто го усещах как не може да се контролира. Прибрах го обратно в хола и го завих с едно одеало и тои не спираше да ми обеснява че нищо му няма ... Накрая заспа...

( 6 years later ) Румен го разтресе за раменете. " Радо пън такъв какво ти стана бе ?!?" Аз не успях да реагирам първите 3-4 минути и после им убясних всичко. Отидох до шкафа и понеже съм чувал че хората удавят мъката в алкохола така направих и аз... Пречупих се ... Поизпих бая ракия ( е верно бащата на Румен просто знае как се прави ракия ) Румен се опита да ме спре един път като ми каза "Абе копеле една кутия изпуши от как си тука цигара след цигара и сега с тая ракия недеи така мамка му !" Ех но в този момент в мен нямаше какво да го чуе деиствах по рефлекси защото ако просто бях започнал да мисля пак щях да си спомня това и нямаше да го изтрая отново... Прибирането ми беше с Пешо аз не в много права линия стигнах до вкъщи. Оправих си леглото ( тая вечер канапето в хола ) пуснах си машината, подкарах си дебиана и мрежата. Пуснах ирц-то и форума по рефлекс. И после избих натам макар и доста несмислено сичко дет го изпращях в канала ( за което искам да се извиня на всички ) и да благодаря на двама индивида така да ги нарека шот иначе мое да ми са обидят. Те са познати на повечето от вас под псевдонимите - Транслатор и Корбал или просто Владо и Красио. Те знаят защо ( кат на рекламата на Каменица ли беше - Мъжете знаят защо ! ).

Ех а иначе ако някои иска да запази добро мнение за батко ви Бланд да не го споменава пред мен или корбал ! Мисля че вече и пред други хора но те си знаят и те ако искат знаят че са свободни хора и живеем в свободна държава мога да праят кот си искат. Ех иначе Бланде тва е специално за тебе : Копеле не знам какво ти има ама определено не ми харесва от как сме пристигнали в София ( да не кажа от как тръгнахме за София )!

Това е посветено на всички които са били в ирц онази вечер и е нещо като оправдание ...