Хосе

Бе тих, спокоен ден и вятъра вееше стабилно силно. Хосе се прибираше сам за кои ли път ... Рязко посегна с лявата си ръка и хвана някакъв вестник. Прочете заглавието на първа страница : Зверско убииство на .......

Замисли се как е възножно двама човека да бъдат убити толкова зверски и без никакви свидетели ... Постоя си замислен и реши отново да тръгне към дома си. Усещаше как всеки момент ще завали, и продължаваше да тича все по бързо, но дъждът успя да го свари и тои се скри под някаква стряха .

Незнаино как и за самия себе си Хосе се дръпна рязко назад и видя как един нож се заби на милимитри от главата му, и видя как един юмрук се бе насочил отново към неговата глава. Рязко скочи назад, хвана ръката и заби едно коляно със всичката сила която имаше в стомаха на набадателя си. Тои се стовари с глух тътен на земята и не мръдна ...

Хосе се застоя и се опита да разбере какво по дяволите става тук и какво бе направил тои,че да се замеси в това ...

Дочу глас и се извърна рязко надясно дучуваики глас. Видя едър мъж, с хаваиска риза, копринени панталони и с запасан револвер ( магнум 45 калибър ) в панталоните. Страника му проговори с спокоен глас:

-Приятно ми е аз съм Мартинело.

-Ами аз, съм Хосе Мартинес сър, и извинете за това че прострях вашия помщник в несвяст...

-Просто 16 години живот в латионо американския квартал са ме научили да реагирам без да мисля и ...

-Спокоино Хосе не се безпокои не бих те наранил ! Просто се чудех как успя за отрицателно време да убезвредиш моя партниор и, нека не се изсилвам но може би един то най-бързите хора които някога познавам ! Как би реагирал на предложение да работиш за мен ?

-Ами аз такова , сър, аз ще бъда адски полъскан само от самата мисъл, че вие бихте искали да имате нещо общо с мен ...

- Момко - каза Мартинело - Не знам как би ти прозвучало но бих искал да работиш за мен ?

- Ами аз такова ...СЪР аз съм готов, ще изпълня всяко ваше желание СЪР !

Мартинело изваиди револвера и го насочи към главата на Хосе, петлето изщрака и куршума полетя.

Хосе не помръдна и обръщаики се назад проследяваики куршума видя как тои се забива в черепа на неизвестен за него човек и как пръска черепа на десетки парченца ...

Стоеики на място тои не можеше да реагира, камоли да усмисли станалото около него Хосе изведнъж осъзна, човека с които току що се бе запознал уби един от собствените си най-доверени хора за да спаси живота му и падна на колене пред новия си господ.

Разполагаики с живота му, през главата на Мартинело дори и не мина мисълта да направи нещо с новия си познат Хосе . Въпреки че усещането бе прекрасно Мартинело изпитваило го за първи път, макар и опиянен от усещането че разполага с живота на човек в своите ръце и че се чувства като бог не посмя да го направи ...

Момента остана като на Bullet time дълъг и запомнящ се... Макар и кратък момен Мартинело дори и на 96 години нивга не успя да забрави този момент...

От тогава Хосе стана най-верния човек на Мартинело и все още е ...

Абе ако не ми бе писнало отсичко и тея тука ( транслатора, аирман, бланд не ми биха викали на главата щеше да е по дълго ...) Ама нии тука с Волфиту си седим кротко ( и ша го довършим някои ден ;) ) Та тфа е посветено на няколко човека - [gw]MadFolfu :P Translator i na kaka WC-killer-kata ;)